— В Можайск, господине. В моргата.
Банкс се наведе напред.
— Мъртъв ли е?
— Да, господине — отговори сухо Алеви. — Мисля, че именно заради това е в моргата. Преди около двайсет минути са се обадили на Питърсън от Консулския отдел. Позвънил някакъв господин, който се представил само като служител от съветското правителство. Господин Фишър катастрофирал.
— Това е ужасно! — каза Банкс.
— Да, господине. — Алеви прелисти някакви документи пред себе си и се спря на един син лист. — Според доклада на милицията колата на господин Фишър, която те наричат „трансамериканский спортивний автомобиль“, била открита рано тази сутрин от селяни на осемнайсет километра западно от Можайск в едно дефиле край магистралата Минск — Москва. Колата очевидно се е движела към Москва и е изскочила от магистралата през нощта, като се е разбила в едно дърво. Повредите доказват, че поради много висока скорост не е успяла да вземе един неочакван завой на пътя. Господин Фишър е нямал предпазен колан и се е ударил в гърдите и по главата. Починал е, преди да го открият селяните. Помолени сме да се погрижим за трупа и да го изпратим в Щатите.
— Това означава, че господен Фишър изобщо не е стигнал до Москва — каза замислено Банкс.
— Нито пък до Бородино, тъй като според моята карта катастрофата е станала на няколко километра преди отбивката за Бородино — добави Холис.
— Явно тук има противоречия — обърна се Банкс към Алеви. — Възможно ли е господин Фишър изобщо да не е стигал до Москва? Да е позвънил в посолството някъде по пътя и да е инсценирал някаква шега или лъжа?
— Обаждането на Фишър е директно, не през централа, което ще рече, че е било направено от самата Москва. В допълнение имаме и анализ на гласа му, а и свидетелите. Какво още искате, Чарлз? Видеозапис ли? — отговори Алеви.
— Човек трябва да бъде абсолютно сигурен. — Банкс погледна часовника си и се изправи. — Вие и двамата извършихте чудесна работа по това разследване, като се имат предвид затрудненията в тая страна. Много се гордея с вас. Смятам, че посланикът трябва да запознае съветските власти с фактите и да им предаде, че искаме да се извърши пълно разследване на случая.
Алеви и Холис се спогледаха.
— Господин Банкс, това, което ние предполагаме, е, че именно съветските власти са убили Грегъри Фишър — обади се Алеви.
— О-о! — Банкс кимна бавно с глава. — Да. Разбирам. Заради това, което е казал господин Фишър по повод на онзи майор Додсън.
Алеви огледа изпитателно лицето на Банкс:
— Чарлз, будалкаш ли се с нас или наистина си толкова тъп?
— Незабавно ще говоря с посланика за това — каза Банкс, като примигна. — Вярвам, че съзнавате до какви усложнения в политическите отношения може да доведе този инцидент.
Алеви се изправи.
— Трябва да ви осведомя, че като съветник по политическите въпроси мисля най-вече за това, господине. Най-вече за това.
— Чудесно! Полковник Холис?
Холис остана на стола си и не отговори.
— Полковник?
— Някога хвърлях бомби само по цели, определени от политиците. Загубихме войната… — каза Холис.
Банкс отговори, опитвайки се да звучи успокоително:
— Както знаете, в съветските въоръжени сили към всеки началник има прикрепен и по един политически комисар. Военните офицери мразят това, но признават, че войната днес е твърде важен проблем, за да бъде оставен за решаване само на генералите и полковниците. Особено студената война. Довиждане, господа. — Банкс излезе.
— Защо просто не му отговори „добре“? Това бе всичко, което искаше да чуе — обърна се Алеви към Холис.
Холис стана:
— Убит е един американски гражданин и аз съм малко изнервен.
— В Америка непрекъснато убиват някого — поясни Алеви. — Чувстваш ли се отговорен за смъртта на Фишър?
— Мисля, че да. А ти нямаше ли да се чувстваш така?
— Може би. Виж, Сам, аз не съм политик или дипломат, но трябва да се поставиш на тяхно място, в случай че работата се напече. Някои глупендери се опитват отново да задействат разведряването в политиката и това за тях в този момент е цел номер едно. Ако хвана двама, пратени от КГБ, да инсталират бомба долу в мазето, посланикът ще ми каже да не се впечатлявам от това.
— А какво ще стане, ако намериш един от хората на КГБ с жената на посланика в леглото?
— Пак същото — засмя се Алеви. — Човек не може да се съобразява с личните си интереси. Разведряване. Мир. — Той вдигна два пръста. — Мир.
— Окей. Забрави, че Фишър е убит. Защо е бил убит?
— Нали знаеш. Видял е нещо.
— Нещо много важно.
— Безспорно — отговори Алеви.
— Редно е да разберем какво точно. Затова са ни назначили тук.