Мъжът огледа внимателно лицето на Фишър, после снимките в паспорта и визата му — точно както бе направил преди това и полицаят.
— От Смоленск ли идвате? — попита той най-после.
— От Кънектикът.
— Но току-що сте пристигнали в Москва от Смоленск, нали?
— О, да.
— Шофирали сте през провинцията по тъмно.
— Не.
— Но нали казахте, че току-що сте пристигнали в Москва? От два часа е тъмно.
— Не съм казвал, че току-що…
— Видели са ви да минавате покрай арката.
— О… там ли свършва градът?
— Какво правите в тая част на града?
— Туризъм.
— Да? Ходихте ли вече в хотела си?
— Не. Реших просто малко да покарам из…
— Моля ви, не лъжете. Това само влошава положението ви. Шофирали сте в провинцията по тъмно.
— Да — Фишър се взря по-внимателно в мъжа. Беше на около 40 години, носеше кожено палто и черна кожена шапка, най-вероятно от самур. Не изглеждаше нито дружелюбен, нито враждебен, просто любопитен. Фишър добре познаваше този тип хора. — Тръгнах доста късно от Смоленск.
— Така ли? — Мъжът погледна пътния лист на Фишър. — Тук пише, че сте напуснали офиса на Интурист в 13,50.
— Изгубих се.
— Къде?
— При Бо… при Можайск.
Мъжът гледаше вторачено Фишър и Фишър също го гледаше вторачено. „Майната ти, Борис.“
— Обяснете ми.
— Изгубих се, нали разбирате?
— Какво видяхте в Можайск?
— Катедралата.
— Къде се изгубихте? Вътре в катедралата ли? — добави иронично мъжът.
Страхът на Фишър се замени с раздразнение.
— Да се изгубиш, значи да не знаеш къде си.
Неочаквано мъжът се усмихна.
— Да. Точно това означава да се изгубиш. — Той като че ли се замисли. — Та така значи, а?
Фишър мълчеше. Помисли си, че може би няма право да мълчи, но не искаше да се заплита повече в лъжите си.
Мъжът задържа изпитателния си поглед върху Грег Фишър, после му кимна да го последва. Минаха зад колата, той отключи багажника и вдигна капака. Слабата лампичка в багажника освети някои от нещата вътре — резервни части, смазочни масла и почистващи препарати. Мъжът вдигна метална кутия с гланц „Рейн Данс“, огледа я и я остави обратно.
Фишър забеляза, че жителите на Москва съвсем незабележимо забавяха колите си, но не спираха и не се заглеждаха — за пръв път през последните две хиляди километра понтиакът не спираше уличното движение. Внезапно осъзна истинския смисъл на думите „полицейска държава“.
Двамата униформени полицаи се бяха надвесили над задната седалка и оглеждаха багажа му и чувалените торбички с плодове и зеленчуци.
— Какво означава това?
Фишър се обърна към цивилния:
— Кое?
Мъжът посочи надписа на колата.
— Понтиак — отговори той.
— Да?
— Името на автомобилната компания — Загубеняк такъв! — Дженерал Мотърс. Мисля, че е индианска дума или нещо подобно. Разбрахте ли? Вождът Понтиак.
Мъжът нямаше вид на разбиращ. Той се взря в табелката с инициалите на Щатите — метален кръг в червено, бяло и синьо с американското знаме, която Фишър бе задължен да си купи в Брест. Мъжът посочи с пръст кръга и на Фишър му се стори, че жестът бе малко циничен и целеше да го обиди. После цивилният посочи надписа на предницата:
— Ами това? Транс Ам?
— Транс — през, Ам — Америка.
— През Америка, така ли?
— Да, точно така.
— През Русия — мъжът отново се усмихна и Фишър забеляза, че това не бе дружелюбна усмивка. После пристъпи към шофьорското място и опипа седалката.
— Кожа, а?
— Да.
— Колко струва?
— А… около осемнайсет хиляди долара.
— Седемдесет — осемдесет хиляди рубли.
Фишър забеляза, че мъжът пресметна доларите по курса на черния пазар, а не по официалния.
— Не. Петнадесет хиляди — отговори Фишър.
Мъжът се намръщи.
— Вие капиталист ли сте?
— О, не. Аз съм бивш студент. Навремето слушах лекции по съветска икономика. Чел съм Маркс и една книга — „Червеният изпълнителен комитет“. Изясних си някои неща.
— Маркс?
— Карл Маркс. И Ленин също. Доста се интересувам от Съветския съюз.
— Защо?
— О, за да опозная съветските хора. Първата социалистическа държава в света. Впечатляващо е. Гледали ли сте „Червените“? С Уорън Бийти?
Мъжът се обърна и отиде при двамата полицаи, които бяха застанали на тротоара. Разговаряха около пет минути. После високият цивилен се върна.
— Нарушили сте закона, според който шофирането в провинцията по тъмно е забранено. Това е много сериозно нарушение за един чужденец.
Фишър мълчеше. Мъжът продължи:
— Щом сте се загубили е трябвало да спрете в някой град покрай магистралата.