— Стани!
Холис се изправи.
— Ръцете на главата! — Холис сложи ръце върху главата си.
— Можеш ли да си представиш всичко, което мога да причиня на теб и Лиза Роудс? — погледна го Буров. — Неща, които няма да оставят никакви следи по телата ви, но които ще разрушат напълно същността ви, човешкото ви достойнство, душите и разума ви. Отговори!
— Да, мога.
Буров застана до Холис:
— Приятелката ти е почитател на руската култура. Може би тя би искала да има и руски любовник. Може би и няколко дузини.
Холис не отговори.
— Знаеш ли, че тя е била любовница на Алеви? Отговори!
— Да.
— Казах ти вече, че жена ти е тръгнала с един английски джентълмен.
— Не ми пука.
— Сега е във Вашингтон за погребението ти. Мисля, че то ще се състои утре.
Холис не каза нищо.
— Кой е Симс?
— Не знам.
— Мисля, че аз знам. — Буров си погледна часовника и каза. — Е, Холис, искаш ли да видиш кучката си?
Холис кимна. Буров отвори вратата към кабинета си и каза нещо на охраната, след което се обърна към Холис:
— Можеш да си свалиш ръцете. Излизай. Можете да правите секс, ако искате — каза Буров, докато Холис вървеше към вратата.
— Благодаря.
Буров се усмихна и затвори след себе си.
Войникът поведе Холис надолу по стълбите. Отвори вратата на килията на Лиза, бутна Холис вътре и затвори. Лиза седеше увита в спалния си чувал в ъгъла на килията. Тя го погледна, но не каза нищо.
Холис коленичи близо до нея и огледа лицето й. Бузите й бяха изпити, а очите й изглеждаха хлътнали. Забеляза, че устните й са сухи и напукани, а на врата й има рана. На лявата й буза все още имаше следи от червенина и това някак си му причини повече болка от целия й останал външен вид.
— Как си?
Лиза не отговори.
— Имаш ли нужда от лекар?
Тя поклати отрицателно глава.
Холис почувства слабост и седна до нея, като я прегърна през раменете. Тя не се притисна към него, но не се и отдръпна. Седеше неподвижно и гледаше право пред себе си.
Дълго време седяха мълчаливо, след това Лиза скри лице в шепите си и заплака. От време на време Холис се унасяше, но сковаващият студ и празният му стомах го будеха почти на всеки петнайсет минути. Светлината ту се запалваше, ту гаснеше, по коридора се чуваха стъпки, които спираха пред вратата на килията, след което продължаваха по-нататък. От време на време някой отместваше резето на килията, но вратата така и не се отвори. Няколко минути по-късно резето отново се затваряше.
Лиза се загледа в тавана и проговори с едва доловим глас:
— Осъдиха ме на смърт.
Холис не отговори. Тя протегна ръка покрай стената и подаде шепата си на Холис. Той първо не разбра какво държи, но след това разпозна купчинка пепел и парченца овъглена хартия. Снимки. Снимките й от Москва. Той обърна ръката й така, че пепелта да падне на земята, и изтри дланта й в коляното си.
— Няма значение — каза тя.
Холис знаеше, че стаята е снабдена с микрофони, които можеха да уловят и най-тихия шепот, и че дори в тъмнината съоръженията от оптични влакна ги следят непрекъснато. Искаше да я успокои, но реши, че е по-добре да не казва нищо, което Буров да може да използва по-късно срещу тях. Всъщност знаеше, че дори не трябваше да казва на Буров, че иска да я види.
— Защо им каза за Яблоня?
— Съжалявам.
Тя се изправи неуверено, отиде до отходния канал и го използва като тоалетна. Охраната избра точно този момент, за да влезе, което потвърди убеждението на Холис, че можеха да ги виждат и чуват. Лиза се изправи и вдигна вълнения си панталон, докато войникът я наблюдаваше похотливо. Руснакът погледна към Холис, след което хвърли парче черен хляб по средата на пода.