— Казах ти, че няма да ти се иска много да се чукаш — ухили се той на Холис и затвори вратата.
Лиза се изми със студената вода, след това подложи уста под крана и пи. Вдигна хляба от земята и го отнесе до спалния си чувал. Мушна се в чувала и отхапа от хляба по-скоро като прегладнял, а не просто като гладен човек, както забеляза Холис.
По негова преценка те получаваха около триста грама хляб на ден, тоест около четиристотин калории. Бяха тук от осем дни, въпреки че можеха да бъдат и повече. Тези калории им стигаха колкото да не умрат, но както отбеляза часовият, нямаха желание да правят нищо друго, освен да дишат. Подозираше, че храната съдържа и опиати като натриев пентанол или друг подобен серум, който в комбинация с притъпените им сетива и сковаващия студ бе причина за обхваналата ги силна летаргия.
Известно време Лиза се взираше в черния хляб, след това подаде парчето на Холис. Той си отчупи около една трета и й върна остатъка.
— По-добре ли се чувстваш? — попита Холис, след като свършиха хляба. Тя сви рамене. След няколко минути се протегна и хвана ръката му.
— Трябва да ти е студено. Не ти ли дадоха спален чувал.
— Добре съм.
— Ела при мен. Има място.
Той се мушна до нея.
— Не те обвинявам за всичко това — каза тя. — Ти ме предупреди.
Холис не отговори.
Спаха на пресекулки. Лиза на няколко пъти извика в съня си, но той не можа да разбере какво казва. Холис стана, за да пие малко вода. Налягането на водата беше слабо и той от опит разбра, че е утро. Чу стъпки и вратата се отвори.
— Станете и ме последвайте — каза пазачът. — Не говорете.
Холис помогна на Лиза да се изправи.
— Обичам те, Сам — каза тя.
— И аз те обичам.
— Не говорете!
Холис хвана Лиза за ръката, но войникът ги раздели.
— Тръгвайте!
Те тръгнаха по дългия коридор, а друг войник отвори вратата на стаята, където Холис бе писал молбата си за отменяне на смъртната му присъда, стаята с опръсканата с кръв маса и балите сено до стената. Стаята за екзекуции. Лиза се поколеба, но войникът я блъсна вътре.
32.
На окървавената маса имаше горещ чай, варени яйца, хляб и конфитюр.
— Яжте колкото искате — каза войникът, — но ако изцапате, ще трябва да почистите. Не говорете.
Холис и Лиза седнаха. Холис погледна към петната от кръв под храната. Те бяха ръждиви, а не яркочервени на цвят, и Холис предположи, че Лиза всъщност не разбира от какво са. Зачуди се също дали не е просто животинска кръв, напръскана, за да плаши затворниците и да забавлява пазачите им.
Ядоха бавно, но въпреки това и двамата получиха спазми в стомаха. Пазачът ги изведе от стаята и ги вкара в нещо, което приличаше на гардеробна, която вероятно се използваше от нощния пазач, предположи Холис. В стената имаше вградени шкафове, мивка, тоалетна, а в ъгъла — открит душ. Пазачът посочи към душа.
— Хайде. Измийте се.
Двамата се съблякоха и се изкъпаха с топла вода и сапун. Една жена им донесе пешкири, прибор за бръснене, бельо и чисти топли дрехи. Холис се избърса, избръсна се и се облече, като забеляза, че дрехите бяха с етикет „Джокей“. Лиза бързо се облече, избягвайки да поглежда към пазача. Жената посочи един кашон, пълен с маратонки „Адидас“, и всеки от тях си намери по един чифт, който им ставаше.
— Елате с мен — каза пазачът.
Заведе ги в източното крило на сградата, където минаха през врата, на която пишеше „Клиника“. Посрещна ги медицинска сестра и ги отведе в отделни стаи за преглед. Войникът остана при Холис. После в стаята влезе пълна жена на средна възраст, която се представи като лагерен лекар.
Тя прегледа повърхностно Холис, като прояви най-голям интерес към сърцето му, и Холис си спомни за огромното внимание, което руснаците обръщат на сърдечните заболявания.
— Страдам от недохранване и прекарах две седмици в студена килия — кратко каза той. — Удариха ме по челюстта, ритнаха ме по тестисите и по слънчевия възел. Също така чувам някаква течност в белите си дробове.
Тя отново преслуша дробовете му, каза му да диша дълбоко и го почука по гръдния кош.
— Да. Имате малко вода в дробовете. Ще се оправите.
— Ще се оправя след още две седмици глад?
— Не говорете — каза войникът.
— Говоря с лекарката — каза Холис, като погледна към мъжа. — Защо вие не млъкнете?
— Само разговори на медицинска тематика — рязко отвърна пазачът. Лекарката даде на Холис хапче и чаша вода, която явно имаше нужда от миене.
— Какво е това? — попита Холис.
— Просто витамини.