— Изобщо не ми пука — отговори Холис на руски.
Лейтенант Челцов сви рамене и седна на мястото си. Той се загледа в тях.
— Американците започнаха да ми харесват.
— А те харесват ли ви? — попита Холис.
— Всички тук се опитват да се разбират колкото се може по-добре — усмихна се лейтенантът. — Това не е затвор.
— Бихте могли да ме заблудите.
— Е, ще видите сами. Полковник Буров е много умен мъж. Тук американците се ползват с голяма свобода. Защото американците са свикнали да имат голяма свобода. Не е ли така?
— С изключение на американските комунисти.
— Това не е съвсем вярно. Знаем какво става в Америка.
— И как се връзват тези познания с онова, което ви учат в училище? Например, когато става въпрос за американските комунисти?
— Партията казва какво трябва да знаят хората за свое добро — сви рамене младият офицер.
— Вие определено вече не вярвате в това — каза Лиза.
— Вярвам — лейтенант Челцов си запали цигара. — Значи вие ще станете инструктори при нас.
— Обмисляме предложението — отговори Холис. — Разкажете ми още за това колко умен е полковник Буров.
— Той е достатъчно умен, за да ви остави да разполагате свободно с всичко тук, докато имате добри резултати — усмихна се младият мъж. — Но ако открие, че някой американски инструктор е излъгал руски курсант за нещо в Америка, тогава… — лейтенантът допря показалец до слепоочието си и вдигна палец нагоре. — Разбирате ли?
— А вие сте екзекуторът, Челцов? — попита Холис.
Мъжът не отговори.
— Говорите ли английски? — намеси се Лиза.
— Не. Никой от служителите на КГБ не говори английски.
— А американските инструктори? — попита Холис. — Те говорят ли руски?
— Предполага се, че те не трябва да знаят руски, но научават по малко. Разбирате ли, руските курсанти и американските инструктори тук трябва да общуват само на английски. Охраната няма право да говори с курсантите и с инструкторите, освен в случай на крайна необходимост.
— Тогава как става така, че вие сте научили много неща за Америка? — попита Лиза.
— Човек научава по нещо оттук-оттам — усмихна се Челцов.
— А какво ще стане, ако полковник Буров разбере, че сте понаучили нещо оттук-оттам? — попита тя и опря пръст в главата си.
Лейтенантът се върна към документите на бюрото си.
— Руският ви е чудесен. Внимавайте как го използвате.
Известно време седяха в мълчание, след това Холис каза на Лиза на английски:
— Да не си отказала цигарите?
— Мисля, че да. — След това добави. — Но предполагам, че има и по-лесни начини.
— Ще живееш по-дълго.
— Мислиш ли? — След няколко минути тя каза: — Сам, знам, че тук сме в много трудно положение. Но… аз няма… да приема условията им.
Холис потърка палеца и показалеца си — сигнал за напомняне за електронните подслушвателни устройства.
Тя докосна брадичката си в знак, че е разбрала, и прошепна в ухото му:
— Това беше игра, нали? Имам предвид… твоето…
— Капитулиране.
— Да. Това.
— Ще поговорим по-късно — каза той.
Те чакаха близо половин час и Холис заподозря, че Буров иска да им даде този момент за психическо приспособяване, за да осъзнаят, че извън тези врати могат да разполагат с относителна свобода, и да я сравнят с ада в задната част на постройката.
Най-накрая Буров се появи, облечен в зеления си шинел, и лейтенант Челцов скочи и застана мирно.
— Намери им някакви канадки — каза Буров на дежурния офицер. След това се обърна към Холис и Лиза. — Искам да направите две неща. Първо, когато излезете от тази врата, забравете какво ви се е случило тук вътре. Второ, не забравяйте какво би се случило тук вътре. Ясно ли се изразявам?
— Разбрахме — отговори Холис.
— Добре.
Лейтенантът подаде на всеки от тях по една бяла канадка и те ги облякоха.
— Последвайте ме — каза Буров.
Излязоха след него от щаба в студената утрин. Слънцето светеше, макар и слабо, и Холис забеляза колко бледа е Лиза. Пое дълбоко въздуха, изпълнен с мирис на бор.
Буров, изглежда, също се наслаждаваше на утрото.
— Денят е хубав, въпреки че е малко хладно — каза той. — Предполагам, че вие двамата го чувствате по-осезаемо, като се има предвид, че разполагате със съвсем тънък слой тлъстини.
— Ще ви затрудни ли много да престанете да правите неуместни намеци за онова, което се случи в миналото? — отговори Холис.
— Благодаря, че ми напомнихте — Буров пусна една тънка усмивка. — Тук започваме на нов лист. Няма минало. Това е скритата философия на нашата институция. Инструкторите нямат лично минало, само културно минало, което предават на курсантите. Курсантите нямат нито лично, нито културно, а само политическо минало, за което милеят, но не говорят никога.