Холис имаше ясното усещане, че Буров е планирал предварително този момент, и с нетърпение очакваше да им покаже школата, за да види реакцията им.
— Впечатляващо — каза Холис.
— Много — съгласи се Буров. — И моля, казвайте всичко, което мислите. Имате картбланш да критикувате, да се оплаквате, дори да задоволявате любовта си към сарказма. Хайде, елате да се поразходим.
Те последваха Буров покрай сградата на щаба и поеха по покритата с дървени трупи алея, която водеше на юг към онова, което Холис бе определил като спортна площадка. Излязоха от гората зад редовете от пейки, които бе забелязал, и Буров ги заведе до откритото тревно игрище. На игрището Холис видя два отбора от млади мъже, които играеха американски футбол.
— Трудна игра — отбеляза Буров.
— Правят я да изглежда по-трудна, отколкото е — сухо отговори Холис.
— Така ли?
Холис забеляза двама мъже на средна възраст от другата страна на тъчлинията и още двама на полето.
— Треньорите и двамата съдии — каза Буров. — Бих искал курсантите да могат да играят с инструкторите си, както правехме преди години. Тогава правехме някои добри игри. Но истината е, че инструкторите започват да остаряват.
— Имате предвид американците.
— И инструкторите, и курсантите, всички са американци, така че не използвам този термин, за да ги разграничаваме.
— Разбирам.
— Както и да е, идеята ни е да научат основните правила на играта. Всички физически упражнения тук са под формата на някакъв американски или широко разпространен спорт. Но вашите сателити ни ограничават. Играем и малко бейзбол, но ако бяхме построили тук бейзболно игрище, вашите хора щяха да се чудят какво точно става в сърцето на Русия. — Буров се усмихна. — Но сега, след като откриха, че ние сме измислили бейзбола, започнахме да усъвършенстваме играта и вече мога да построя игрище и тук.
— Истинско игрище?
— Каквото и да е.
— Трябва да са особено неприятно за вас. Сателитите — каза Холис.
— О, да. Затрудняват много от нашите дейности. Така че се крием в боровата гора, както по времето на татарите, Наполеон, Хитлер и всички останали. — Буров погледна към небето. — Ние идваме тук от време на време просто за да видим откритото пространство и да усетим слънчевите лъчи. Разбирате ли?
— Да.
Буров кимна и каза:
— Елате. — Той ги поведе през полето, като продължи да говори. — Сега в Америка се играе много повече европейски футбол, така че курсантите ни могат да се изявят блестящо там, ако имат някакви спортни наклонности. По една случайност един от най-добрите аматьорски отбори по европейски футбол в Северен Ню Джърси е под треньорското ръководство на наш възпитаник.
— Наистина ли? Знаете ли какво става с всичките ви курсанти?
— Уви, не. Предаваме ги на управление „С“ за внедряване в Щатите. Знаете ли какво представлява това управление?
— Да. Подразделение на екипа на първия човек.
Буров погледна към Холис, без да се спира.
— Но понякога ни разказват някои интересни случки от историите в управление С. Това повдига духа ни.
— Какво става с курсантите, които се провалят на изпитите? — попита Лиза.
Известно време Буров помълча, после отговори:
— Караме ги да подпишат декларация, че никога няма да кажат на никого и дума от това, което са видели тук. Същото, което се прави при всяка операция на разузнавателните служби.
— Мисля, че по всяка вероятност ги убивате — отбеляза Лиза.
— Хайде, хайде, госпожице Роудс. Недейте така.
Те мълчаливо прекосиха полето и навлязоха в гората по една от страничните пътеки. Пътеката свършваше пред малка бетонна постройка, която приличаше на бункер, и те влязоха в нея. Бункерът беше напълно празен и Холис се запита какво правят там. Буров ги поведе към средата на стоманения под, натисна едно копче на стената и застана до тях. Стоманената плоча в средата на помещението започна да потъва надолу.
Спускаха се в шахтата няколко секунди, след това спряха. Двете плъзгащи се врати се разтвориха и Буров ги въведе в елегантно обзаведена стая с тръбна мебел и облицовани с велур стени. На бюрото в ъгъла седеше млад мъж, облечен в тенис фланелка, и четеше „Ню Йорк Таймс“.
— Добре дошли в спортния клуб.
Холис действително усети миризмата на хлор и забеляза леката пара във въздуха, типична за спортните центрове. Младият мъж зад бюрото остави вестника и каза весело на английски:
— Здравейте, полковник. Кого сте довели?
— Нови членове, Франк. Полковник Холис и госпожица Роудс.