Зилът продължи да се придвижва бавно по пътя и от дясната му страна се появи дълга постройка със зелен покрив, която Холис бе забелязал вече от вертолета. Това бе едноетажна, боядисана в бяло дървена барака с уютна веранда пред входната врата. На верандата имаше люлеещи се столове, а близо до двойната врата беше опряна червено-бяла машина за кока-кола. През големите прозорци Холис успя да съзре няколко мъже и жени на фона на стена, на която беше окачено американското знаме. Холис имаше чувството, че вижда клуб на ветераните от войните в някой малък град, а когато зилът мина покрай къщата, забеляза, че над двойната врата висеше лаконичен надпис: УРЛУ, Пост 000.
Зилът продължи още малко по пътя и спря пред сградата на щаба — сива двуетажна постройка от бетонни панели, много от които бяха набраздени от обичайните пукнатини, характерни за производството на сглобяеми конструкции в страната. Тук-там изпод повърхността на ронещия се бетон се подаваха укрепващи метални прътове, които оставяха оранжеви ръждиви петна на повърхността на стените. От дясната страна на входа в щаба имаше малка шперплатова будка, в която стоеше на пост патрул на КГБ. Пред входа на сградата ги чакаше полковник Пьотр Буров, облечен в дълъг зелен шинел с червените пагони на КГБ.
Марченко слезе от колата и им подвикна:
— Хайде, слизайте! Не можете да карате полковника да ви чака.
Вадим отвори задната врата и слезе, Холис и Лиза го последваха. Буров дълго и мълчаливо ги оглежда, а после каза:
— Е, нали това искахте да видите, Холис?
Холис не отговори.
— Защо е с белезници? — попита Буров Марченко.
— Опита се да отвлече вертолета. — Марченко обясни на Буров с доста неуверен глас какво се беше случило, като изопачаваше някак си реалните събития на летището и във вертолета.
Буров погледна към подутата китка на Вадим, която бе достигнала размерите на портокал, после погледна към Холис, но нищо не каза. След това се загледа в иконата в ръката на Лиза.
— Ако бяхте католичка или протестантка — каза й той, — щяхте да носите само малък кръст, за да ви крепи в трудни моменти. — Той се разсмя, Марченко и Вадим също.
— Вървете по дяволите — каза Лиза на руски.
Буров я удари силно през лицето и тя падна на земята. Холис се наведе, за да помогне на Лиза да се изправи, но междувременно Буров замахна към него, улучи го по брадата и той, олюлявайки се, политна назад. Краката му се подкосиха и той се свлече на земята, после неуверено стана. Буров сви дясната си ръка на юмрук, докато наблюдаваше как Холис се изправя.
— Е, добре, това изравнява резултата от Лефортово — каза Буров. После погледна към Вадим и каза на руски. — Стомаха.
Десният крак на Вадим се разгъна и улучи Холис в слънчевия възел, което го накара да се превие на две, но все пак успя да се задържи на краката си.
Холис се изправи и се опита да нормализира дишането си. Като в кошмар видя как към него се приближава огромното туловище на Виктор от Лефортово.
— Слабините — чу се отново гласът на Буров.
Кракът на Виктор ритна Холис между краката и го улучи право по тестисите. Холис изкрещя, след което осъзна, че се е строполил на замръзналата земя и се търкаля, заслепен от болка. Разнесе се писъкът на Лиза, който бе прекъснат от звука на тъп удар. Тя падна до него, хванала се за корема със замъглени от болка очи.
Виктор направи една крачка край Холис, който провря веригата на белезниците си под крака му и я уви около глезена му. Холис дръпна белезниците Виктор политна и с глух удар се просна на земята.
Буров тръгна към Холис, но го подмина и заби тежкия си ботуш в ребрата на Лиза и тя изпищя.
— Ще има ли още героични прояви? — попита Буров Холис. Той надвеси ботуша си над лицето на Лиза. — Не! Ставайте!
Холис се изправи на краката си едновременно с Виктор. Виктор сграбчи Лиза за яката на палтото й и я вдигна.
— Махнете му белезниците! — заповяда Буров на Марченко.
Лиза тръгна неуверено към Холис, но Буров я блъсна встрани. След това каза на Марченко на руски:
— Колата ще ви откара с вашия подчинен в центъра, където ще напишете пълен доклад за изпълнението на задачата си. Ако споменете дори и дума за видяното тук, ще бъдете разстреляни. Свободни сте.
Марченко и Вадим козируваха, обърнаха се кръгом и се качиха обратно в зила.
— Влизайте вътре! — заповяда Буров на Лиза и Холис.
Постовият отвори вратата и Холис и Лиза влязоха в сградата, последвани от Буров и Виктор.
Намериха се в някакво фоайе или чакалня, където имаше дежурен офицер, седнал зад бюрото, разположено точно срещу входната врата. Когато видя Буров, офицерът се изправи.