— Джейн Ландис…
— Познаваш ли я? — попита Алеви.
— Да. Това е жената на мъжа, когото сте срещнали — Тим Ландис. Вие ли я застреляхте? — погледна той към Алеви.
— Беше легнала със сержанта от охраната — каза Алеви. — Не…
— Да.
— Тя беше крайно антисъветски настроена.
— Не и когато я видяхме.
— Може би ги е шпионирала.
— Или пък е шпионирала за тях — отбеляза Алеви. — Може би го е правила, за да помогне на мъжа си… Не знам.
— Нито пък аз, Сам.
Холис погледна към Джейн Ландис и тя също се вгледа в него.
— Сам… помогни ми — размърда устните си и проговори тя.
— Господи, ужасно съжалявам — каза Милс, като притеснено се изкашля.
— Няма значение. Преместете я вътре — каза Алеви.
— Това нещо там какво е? — попита Алеви, докато Холис вдигаше жената на ръце.
— Това е нещото, с което Додсън се е измъкнал от тук — отговори Холис. — Мисля, че Буров е възнамерявал да го използва утре за екзекуцията на Додсън и останалите десетима.
— Исусе Христе! — възкликна Милс.
— Искам го този човек — кимна Алеви.
Холис преметна Джейн Ландис през рамо и я понесе нагоре по рампата. Милс и Алеви го последваха, като влачеха Филенко за ръцете към сградата на щаба.
Завиха по тесния коридор с килиите, бутнаха Филенко в една от тях и я заключиха.
— Трябва да я заключим тук, Сам — каза Алеви на Холис. — Не знам коя е и не ме интересува.
— Тя умира, Сет.
— Не ме интересува. — Алеви отвори вратата на една килия. — Тук вътре. Холис с нежелание постави Джейн Ландис на студения под и коленичи до нея. Не ме изоставяй, Сам.
Холис се накани да й поиска обяснение, но после помисли, че Джейн Ландис, или каквото и да беше истинското й име, беше многопластова като матрьошка: една черупка в друга черупка, в друга черупка — всяка изглеждаща като истинска и всяка от тях куха, всяка влизаща точно по мярка в другата.
Алеви постави ръка на рамото на Холис и Холис се изправи, след което огледа килията.
— Точно тук ме държаха. Лиза беше в съседната.
Алеви не каза нищо.
Холис излезе, а Алеви затвори и заключи вратата.
— Ако оживее — каза той на Холис, — ще бъде включена в размяната. Холис се съмняваше и в двете.
— Благодаря, че дойде да ни потърсиш — каза Милс на Холис.
— Би трябвало да се придържаме към предварително приетите си планове — каза Алеви, който явно не беше чак толкова доволен от това.
— Беше ли планирал тези двамата да ви хванат? — попита Холис.
— Иди обратно в свързочната — каза Алеви на Милс. — Обади се още веднъж на Бренън, след това развали радиопредавателите и унищожи телефонния пулт. Сам, ти ще дойдеш с мен, ще вземем зила и ще го докараме отпред. Хайде да тръгваме.
Холис и Алеви забързаха към задната част на сградата с пистолети в ръце. Отвориха вратата и видяха, че зилът е паркиран на светло.
— Аз ще мина пръв. Прикривай ме! — каза Алеви. Той изтича до зила и скочи в шофьорското кресло.
Както повечето военни коли зилът нямаше ключ за запалване и Алеви натисна бутона на стартера. Двигателят се запали от първия опит. Холис скочи до него, Алеви включи на скорост и подкара камиона край сградата.
— Не бих искал Лиза и ти да подлагате на съмнение моята роля като ръководител на тази операция — каза Алеви.
— Мисля, че подлагаме на съмнение здравия ти разум.
— Знам какво правя, Сам — Алеви погледна Холис.
— И аз знам какво правиш. И го прави без мен.
— Тогава си върви. Не ми е нужен никой от вас.
— Ще си тръгна, ако ме оставиш да взема и Милс. Той не заслужава да го караш да умре заради обезсмъртяването ти.
— За какво, по дяволите, говориш?
— За амбицията ти да ти отделят една глава в историята на секретните служби на Лангли и Лубянка.
— Смяташ, че си ме разбрал, нали? — отговори Алеви.
— Мисля, че до голяма степен.
— Е, аз не съм самоубиец. Бих искал утре да бъда в Лондон.
Холис не отговори.
Милс прекоси бързо фоайето, отключи входната врата и се приближи към свързочната. Застана до вратата и тихо каза:
— Лиза, аз съм, Бърт Милс.
— Добре, Бърт.
Милс влезе и затвори вратата.
— Къде е Сам? Той беше във фоайето…
— Със Сет е. Ще докарат колата пред изхода.
Лиза забеляза тялото на Додсън, положено на земята близо до двамата убити войници от охраната на КГБ. Той коленичи до него и се вгледа в премазаното му от бой лице.
— Господи… — провери пулса му. — Жив е. — Погледна към Лиза. — Разбирам защо Сам иска да го вземем, Лиза, но този човек е едно бреме, от което нямаме нужда.
— Въпреки това — отговори Лиза, — ако Сам държи да го измъкнем оттук, ще го направим.
Милс я погледна, сви рамене и се изправи.
— Защо се забавихте толкова много?
— Натъкнахме се на някои изненади — отговори той, без да споменава за Джейн Ландис.
— Всичко е наред.
— Бърт… — каза тя, като го погледна. — Тези убийства… просто ми прилошава от всичко това.
— Ще говорим за това, когато бъдем извън обсега на КГБ. И на мен ми прилошава от тях. Тя кимна.
Милс се приближи към телефонното табло и си сложи слушалките, след това натисна бутона за звънене.
— Да. Ничего — отговори му един глас.
— Бил, тук е Бърт Милс.
— А… всичко наред ли е?
— Дотук добре. Как е при теб?
— Ами не знам…
— Какво има?
— Ами една от наблюдателните кули насочи за известно време прожекторите си към нашия вертолет. — Вероятно О’Шей се е поизнервил. — Но нищо не стана. Продължавам да слушам радиопредавателите, но разбирам, колкото разбирам китайски.
— Дай ми честотите на предавателите.
— Чакай. — След няколко секунди Бренън се обади отново и даде на Милс честотите. — Сега мълчат.
Милс провери съответните радиоприемници на бюрото и установи, че честотите са същите.
— Добре, Бил, аз ще разстроя двата предавателя, ти направи същото. След това ще унищожа таблото на телефонната централа, така че това е последното ни чуване. Ще се видим по-късно. Не заспивай!
— Да — засмя се Бренън.
Милс насочи автоматичния си пистолет към таблото на телефонната централа и стреля в кабелите. Разлетяха се искри и стаята се изпълни с миризмата на изгоряла електрическа инсталация. Върна се при двата радиопредавателя, които тихо пращяха, и увеличи звука им.
— Какво казват? — попита той Лиза.
Лиза слушаше как някакъв глас говори на руски от предавателя на къси вълни.
— Някой, който се представи като „Наблюдателна кула“, вика вертолетната площадка — отговори Лиза.
— Точно от това се опасявах.
Милс бръкна в джоба си и извади лентата, която беше използвал, за да промени регистрационния номер на вертолета. Той облепи с нея ключовете за превключване на двата предавателя в положение изключено.
— Сега предавателите не работят ли?
— Само на тези честоти. — Той огледа двата апарата, след това посочи някаква метална пластинка с надпис. — Какво пише тук?
— Автоматична настройка… — прочете Лиза. — Нещо такова.
— Това е. — Той завъртя ключа над надписа и стрелката за определяне на честотите започна да се движи по скалата. — Това се използва за откриване на най-мощните радиопредавания в района, като например някое радио на кола — каза Милс — Но когато микрофонът е поставен постоянно в това положение, радиопредавателят се превръща в широкообхватно устройство за смущаване на радиосигнали. — Милс настрои предавателя на къси вълни по същия начин. — Това ще унищожи цялата им радиосистема.
— Но същевременно може да им сигнализира, че нещо не е наред — каза Лиза.
Милс имаше тревожното чувство, че отрядът за охрана на КГБ вече подозираше нещо.