— Искам да ти дам урок, че властта на дулата на оръжието е ограничена. Зависи и от други фактори. Авторитетът не може да се крепи само на дулата на оръжието. Научи ли нещо?
— Застани на четири крака и изпълзи дотук! — кресна му Буров.
Холис застана на четири крака и излезе в антрето, докато Буров отстъпваше назад.
— Надясно! — каза Буров.
Холис запълзя по коридора, а Буров се приближи до него толкова, че да може да го удари с голата си пета по главата. — Ще ти покажа на кого принадлежат властта и авторитетът тук.
Буров отведе Холис в съпружеската спалня.
— Легни по гръб!
Холис се преобърна по гръб, а Буров се измести така, че да не попада в полезрението му, след което постави крака си върху лицето на Холис.
— Махни якето и пуловера и свали панталоните си до глезените.
Холис бавно седна и съблече канадката и пуловера, а след това смъкна панталоните си, като през цялото време Буров оставаше зад гърба му.
Буров хвърли якето настрани.
— Легни и сложи ръцете си под задника!
Холис легна и подложи ръце под себе си. Буров пребърка канадката на Холис.
— Какво е това? — попита той и хвърли намерената сребърна генералска звезда върху голите гърди на Холис.
Холис не отговори и Буров го ритна по темето.
— А какво има в алуминиевите кутийки от пури, Холис? Имена… а, списък на преподавателския състав, на живите и на умрелите. Къде смяташе да го носиш?
— Едно копие в Москва и едно във Вашингтон.
— А, така ли? Аз пък не мисля така.
На Холис му се стори, че гласът на Буров стана по-напрегнат. Чу го да се отдалечава към другия край на стаята и погледна към него. В ниша до прозореца имаше радиопредавател и Холис видя как Буров го включи и той светна.
— Ще извикам цялото отделение за охрана, Холис — каза Буров и вдигна слушалката.
— Къде са жена ти, дъщеря ти и майка ти?
— Защо питаш? — обърна се Буров към него.
— Това място е обградено и ще има престрелка. Ще им гарантирам безопасно излизане от къщата.
— Ти нищо не можеш да гарантираш, лайно такова.
— Могат да си тръгнат сега. Преди да се обадиш.
Буров се приближи към Холис със слушалките в ръка.
— Къщата не е обградена — ритна той Холис по бузата.
— Знаеш, че е. Часовите са мъртви, а телефонът ти е прекъснат.
— Но не и радиопредавателят ми.
— Тогава се обади, тъпо лайно — каза Холис на руски, — и върви по дяволите заедно с жена си, дъщеря си и грозната си стара майка.
Буров отново ритна Холис по лицето. Той приближи слушалките до ушите си и заслуша непрекъснатия сигнал на радиосмущенията, които идваха от отворените микрофони на радиопредавателя в щаба и на вертолетната площадка. Изруга тихо, след това отново се зае с радиопредавателя и превключи на друга честота. Чу откъслеци от разговор, после смущенията заглушиха и тази честота. Той погледна към Холис и каза на руски в микрофона:
— До всички станции, до всички станции! Тук е полковник Буров. Всеобща тревога, всеобща тревога! Незабавно изпратете отряд от отделението за охрана в къщата ми! Внимавайте за въоръжени затворници…
— Курсанти! — извика Холис. — Курсанти!
— Затвори шибаната си уста!
— Защо ти не затвориш твоята? И без това никой не те чува. Не виждаш ли, че радиопредавателите не работят, тъпанар такъв? Руснаците не разбират ли от електроника? — добави Холис на руски.
Буров захвърли слушалките и изтича до Холис, целейки с крак главата му. Холис бързо седна и Буров загуби равновесие, когато кракът му прелетя във въздуха. Холис се повдигна на ръце и замахна с крака, като събори Буров на земята. Дясната ръка на Холис се вкопчи в револвера на Буров и задържа цилиндъра му неподвижен, докато Буров се опитваше да стреля. Холис бръкна с пръстите на лявата си ръка в очите на Буров, след това притисна ларинкса му. Буров изхърка, но не отслаби захвата върху пистолета. Лявата ръка на Буров удари Холис два пъти по врата, преди той да сграбчи китката му. Холис успя да изрита панталона и обувките си и удари Буров с коляно в тестисите.
Мъжете се затъркаляха по пода, Холис вкопчен в пистолета и китката на Буров, като и двамата се опитваха да наместят коленете си така, че да нанесат удар в чатала на противника, всеки със съзнанието, че другият владее добре същото смъртоносно изкуство. Холис удари с глава носа на Буров и го чу да изпуква. Буров заби зъби в дъвкателните мускули на бузата на Холис и му пусна кръв, преди Холис да успее да отдръпне лицето си. Холис заби нокътя на палеца си в месестата част на китката на Буров, стремейки се към вените му, докато разкъса една и почувства как оттам рукна кръв. Никой не пророни дума, нито пък изпъшка от болка.
Холис осъзна, че Буров не го е излъгал за физическата си форма. Състоянието на самия Холис не беше толкова добро, както преди няколко седмици: той се умори и вече не можеше да прекатури Буров по гръб. Холис се намери затиснат от тежкото тяло на Буров и почувства как той освобождава ръката си с пистолета. Двамата мъже се взряха един в друг на слабата светлина и Холис видя, че от носа и дясното око на Буров тече кръв.
— Ще те прострелям в топките — тихо му каза Буров.
Холис внезапно пусна китката на Буров и с освободената си ръка приложи джудо хватка на задната част на врата на Буров. След това се пресегна през главата му, хвана брадата му и я дръпна, извивайки главата му до момента, когато чу, че прешлените му изпукаха. Буров се опита да хване ръката на Холис и да отслаби хватката му, преди вратът му да се счупи.
Холис продължи да натиска и видя как Буров изплези език, а лявото му око започна да изскача. Свободната ръка на Буров дърпаше ръката на Холис. Холис ритна два пъти Буров в тестисите с коляното си и осъзна, че защитните сили на противника му намаляват. Опита се да измъкне пистолета от ръката на Буров, но той все още го стискаше силно.
Тогава, за да спаси врата си от счупване, Буров внезапно пусна пистолета и се остави да се прекатури по гръб, измъквайки се от хватката на Холис, с която му извиваше врата. После се изправи на крака.
Холис също стана и двамата мъже се озоваха един срещу друг, приведени и залитащи.
— Хайде, ела — каза Холис и пусна пистолета на Буров на земята.
Буров не помръдна и Холис разбра, че с него е свършено. Двете очи на Буров бяха налети с кръв, а дишането му беше поривисто и пресечено от хрипове. От носа му течеше кръв, китката му кървеше. Холис се приближи до него и овладя дишането си.
— За Додсън, Фишър, пилотите, жените и децата им — каза Холис. Той стовари юмрука си върху лицето на Буров и чу как зъбите му изтракаха.
Буров залитна назад и се просна неподвижен на земята. Холис падна на колене и преобърна Буров по лице, така че да не се удави в собствената си кръв.
Той откъсна яката на пижамата на Буров и я уви около отворената вена на китката му.
Холис се простря на пода, за да проясни глава и възстанови дишането си. Докосна с ръка дясната си буза, където Буров бе забил зъбите си, и почувства как остра пареща болка пронизва мозъка му.
В рамката на вратата се появи някаква фигура и Холис различи приближаващ се към него чифт черни военни ботуши. Той погледна нагоре и съзря лицето на Сет Алеви. Зад Алеви стоеше Лиза. Холис се опита да се изправи, но ръката на Алеви натисна рамото му.
— Поседи малко.
Алеви вдигна пистолета от земята и отиде до Буров.
— Сам, добре ли си? — Лиза се втурна към него.
Той кимна и се обърна към Алеви.
— Радиопредавател — посочи той.
Алеви остави Буров и отиде до предавателя, отскубна пластмасовите слушалки заедно с кабелите и ги запрати в металния корпус на радиопредавателя.
— Успя ли да се свърже?
— Не ми се вярва.
Холис навлече панталона, а Лиза му помогна да си сложи ризата и канадката. Обу и маратонките, но не успя да завърже връзките и Лиза отново му се притече на помощ. Холис се изправи несигурно на крака и набута разхлабените хартиени рула със списъците в джоба си, а Лиза подаде звездата му.
Алеви обърна Буров по гръб и погледна лицето му, а след това попита Холис:
— Вие двамата май не се обичате много?