И синьор Билсмети потупа мистър Огъстъс Куиър по гърба — беше толкова дружелюбен! — а мистър Купър се поклони на младата дама, която направи реверанс, и мистър Билсмети каза, че по-хубава двойка от тях двамата не бил виждал, при което тя възкликна: „За бога, татко!“ и се изчерви не по-малко от мистър Купър — човек можеше да си помисли, че двамата бяха застанали под червената лампа на някоя аптека. Преди мистър Купър да си тръгне, беше решено още същата вечер той да посети семейството, да се запознае с тях просто така — никакви официалности и церемонии от подобен род — и да заучи фигурите, за да не губи време и да може да се включи в наближаващия бал.
И тъй, мистър Огъстъс Купър посети един от по-евтините магазини за обувки по поръчка в Холбърн, където мъжките бални обувки струваха по седем шилинга и шест пенса, а здравословното състояние на човешките нозе не чинеше пукната пара, и си купи един чифт на споменатата цена — островърхи, с градски фасон, — с които удиви ие само майка си, но и самия себе си, и пое към дома на синьор Билсмети. В салона имаше още четирима частни ученици — две дами и двама джентълмени. Толкова симпатични хора! Без всякаква надутост. Особено едната от дамите, която репетираше Коломбина, беше изключително дружелюбна и те двете с мис Билсмети проявиха голям интерес към мистър Огъстъс Купър — шегуваха се, смееха се и изглеждаха така пленителни, че той се почувствува като у дома си и за кратко време научи стъпките. След като упражненията свършиха, синьор Билсмети и мис Билсмети, мистър Билсмети младши и една госпожица, двете млади дами и двамата джентълмени танцуваха кадрил — не някакво си спъване и хлъзгане насам-натам, а истински танц от класа, с втурване към ъглите, лавиране между столовете и излитане през вратите — това се казва танцуване! Синьор Билсмети най-вече, независимо от това, че през цялото време трябваше да свири на цигулка, излизаше на стълбите при всяка фигура, а когато всички останаха без дъх, мистър Билсмети младши танцува моряшки танц с бастун в ръка и чиния на глава, при което любителите изпаднаха във възторг. И тъй като всички бяха в изключително добро настроение, синьор Билсмети настоя да останат за вечеря и реши да изпрати сина си за бира и нещо по-силно, при което двамата джентълмени се заклеха, че „по-скоро ще идат по дяволите, отколкото да понесат това“, и тъкмо щяха да се скарат кой да плати, когато мистър Огъстьс Купър каза, че той ще стори това, стига те да бъдат така любезни да му позволят — и те се оказаха така любезни, след което мистър Билсмети младши донесе едно буре бира и една бутилка ром. Прекараха чудесна вечер; мис Билсмети стискаше ръката на мистър Огъстъс Купър под масата, а той й отвръщаше, и се върна някъде към шест часа сутринта, за да бъде положен насила в леглото, след като на няколко пъти изяви неудържимо желание да изхвърли през прозореца на втория етаж уважаемата си родителка и да удуши чирака със собствената му кърпа.
Изминаха седмици, обувките по поръчка за седем шилинга и шест пенса почти се скъсаха и дойде вечерта на големия тържествен бал, на който щяха да се срещнат за първи път през сезона всичките седемдесет и пет ученици, за да получат част от своите четири шилинга и шест пенса във вид на газ за осветление и музика. Мистър Огъстъс Купър си беше поръчал нов сюртук за случая срещу две лири и десет шилинга при Търнстайл. Това щеше да бъде първото му светско появяване и след величествения сицилиански танц с шалове, изпълнен от четиринадесет млади дами в съответните костюми, той щеше да открие кадрилите със самата мис Билсмети, с която доста се беше сближил след първата им среща. С една дума — истински бал! Всичко беше подготвено чудесно. Момчето-сандвич поемаше шапките на входната врата, а в задната стая един креват беше пригоден за маса и там мис Билсмети правеше чай и кафе за джентълмените, които желаят да си купят, както и за онези дами, които джентълмените решат да почерпят. Предлагаше се греяно вино с подправки и лимонада по осемнадесет пенса на човек и благодарение на предишни сделки с отсрещния ресторант беше взето едно от момчетата, работещи там, за сервитьор. Накратко — подготовката беше ненадмината. Освен от гостите. Какви дами! Какви розови копринени чорапи! Какви изкуствени цветя! Колко много файтони! Единият още нестоварил двойка дами, и ето че пристига друг и стоварва други две; и всички те се познаваха не само помежду си, а и с по-голямата част от джентълмените, благодарение на което всичко беше изключително приятно и весело. Синьор Билсмети, с тесни черни панталони и огромна синя панделка в бутониерата, представяше дамите на онази част от джентълмените, които бяха непознати, а дамите се разприказваха и разсмяха — бяха чудесна гледка.