Блакторн едва си поемаше дъх от обезумяващата болка, причинена с такава лекота от това дребно човече, проснал го безпомощен, като малко дете, така че всеки би могъл да му пререже гърлото.
Мура бе усвоил изкуството на джудо и карате преди много години, както и умението да борави с меч и копие. Тогава беше воин и се биеше на страната на Накамура, генерала селянин, тайко — много преди тайко да стане тайко — когато селяните можеха да бъдат самураи, а самураите можеха да са селяни, занаятчии или дори дребни търговци и въпреки това да бъдат воини. Странно, мислеше Мура, като гледаше разсеяно проснатия в краката му великан, че кажи — речи, първото нещо, което тайко стори веднага щом стана всевластен, бе да нареди на селяните да захвърлят оръжието и да престанат да бъдат воини. Тайко им забрани завинаги да носят оръжие и установи неотменима кастова система, която сега контролираше целия живот в империята: най-отгоре бяха самураите, след тях идваха селяните, после занаятчиите, търговците, актьорите, париите, бандитите и най-долу на стълбицата — ета, нечовеците — онези, които се грижеха за мъртвите, занимаваха се с обработване на кожи и с умрелите животни, бяха палачи, жигосваха, осакатяваха. Разбира се, варваринът не влизаше в системата на тази стълбица.
— Моля за извинение, капитан-сан — ниско се поклони Мура, но го беше срам заради този варварин, който се търкаляше по пода, стенеше като малко бебе и изобщо се излагаше. Да, много съжалявам, мислеше той, но няма как. Ти ме предизвика извън всякакви разумни граници дори за един варварин. Крещиш като безумен, разстройваш майка ми, нарушаваш спокойствието на дома ми, безпокоиш прислугата, а жена ми вече замени една врата с нова. Не можех в никой случай да допусна твоята очевидна липса на обноски да мине съвсем ненаказана, нито пък да позволя да не се подчиняваш на желанията ми в собствената ми къща. Всичко това е за твое добро. Пък и нищо толкова не е станало, защото вие, варварите, всъщност нямате авторитет за губене. Като изключим свещениците — те са други. Миришат ужасно, но са миропомазани от самия бог — отец, така че имат огромен авторитет. Докато ти — ти си лъжец и пират. Никаква чест. Чудна работа! Твърди, че бил християнин! За съжаление това ни най-малко няма да ти помогне. Нашият даймио ненавижда Правата вяра и варварите и ги търпи само по необходимост. Но щом не си нито португалец, нито християнин, значи законът не те закриля! Така че дори да умреш или най-малкото да те осакатят, мой дълг е да срещнеш съдбата си чист — Баня много хубава — изрече той в заключение.
Помогна на останалите мъже да пренесат все още замаяния Блакторн през къщата, градината и покритата отгоре пътека, с която ужасно се гордееше, до банята. Жените ги следваха.
Това се оказа едно от най-големите преживявания в живота му. Още тогава разбра, че ще има да разказва и преразказва видяното на стотици чашки горещо саке, както се нарича японското вино, на недоверчивите си приятели, на другите старейшини, на рибарите, селяните, на децата си, които също отначало нямаше да му вярват. А те на свой ред щяха да предават чутото на своите деца и името на рибаря Мура щеше да живее вечно в село Анджиро, провинция Идзу, на югоизточния бряг на главния остров Хоншу. И всичко това, защото той, Мура, рибарят, има късмета да бъде кмет през първата година след смъртта на тайко и поради това бе временно отговорен за водача на странните варвари, появили се от Източното море.
Глава втора
— Даймио Касиги Ябу, господар на Идзу, иска да знае кой си, откъде си дошъл, как си стигнал дотук и какви пиратски действия си извършил — преведе отец Себастио.
— Колко пъти ще ти казвам, че не сме пирати!
Утрото беше ясно и топло и Блакторн беше коленичил пред платформата, издигната насред селския площад. Главата още го болеше от удара. Запази спокойствие и разсъждавай, каза си той. Този съд ще реши живота на всички ви. Ти си само говорителят на екипажа и нищо друго. Езуитът е настроен враждебно, а друг преводач няма, така че трябва да намериш начин да разбереш какво казва на японски. Единственото нещо, в което можеш да си сигурен, е, че няма да си мръдне пръста да ти помогне — „Събери си ума, момче — чу той гласа на стария Олбан Карадок — Когато бурята е в разгара си и морето е ужасяващо — тогава трябва да събереш всичкия си ум. Така ще запазиш и себе си, и кораба — ако ти си лоцманът. Събери си ума и изстискай сока на всеки ден, колкото и да е лош…“
Сокът на днешния ден е горчива жлъч, мрачно помисли Блакторн. Защо чувам гласа на Олбан толкова ясно?