Следобедното слънце проникваше косо през малкото прозорче в каменната стена. Водата във ваната беше много гореща и постоянно се подгряваше от огън, запален зад стената. Къщата беше на Оми и бе разположена на малко възвишение с изглед към селото и пристанището.
Вътрешната градина беше изключително добре подредена и навяваше безоблачно спокойствие.
Вратата на банята се отвори. Слепият старец се поклони.
— Изпраща ме Касиги Оми-сан, господарю. Аз съм Суво, масажистът.
Беше висок, много слаб и стар, със сбръчкано лице.
— Добре.
Един от постоянните ужаси на Ябу беше да не би да ослепее. Откак се помнеше, все сънуваше, че се събужда в непрогледна тъмнина в ясен слънчев ден, че усеща топлината на слънчевите лъчи, без да ги вижда, че отваря уста и пищи, макар да знае, че пищенето е позорно, но въпреки това пищи. И тогава наистина се събуждаше облян в пот.
Ала този ужас от слепотата сякаш увеличаваше удоволствието, че ще го масажира слепец. На дясното слепоочие на масажиста имаше неравен белег, а под него личеше къде е бил сцепен черепът. Трябва да е от удар с меч, каза си Ябу. Дали това именно е причинило слепотата? Дали някога не е бил самурай? За кого ли се е биел? Ами ако е шпионин?
Ябу знаеше, че преди да го пуснат да влезе, масажистът е бил много старателно претърсен от телохранителите му, така че не се боеше от скрито оръжие. Собственият му безценен меч лежеше до ръката му — старинна изработка, дело на най-добрия майстор в Япония — Мурасама. Той наблюдаваше как старецът сваля памучното си кимоно и го закача, без да вижда закачалката. По гърдите му имаше белези от удари с меч. Набедрената му превръзка беше безупречно чиста. Той коленичи и търпеливо зачака.
Когато беше готов, Ябу излезе от ваната и се изтегна на каменната скамейка. Старецът внимателно го изсуши, намаза ръцете си с благовонно масло и започна да мачка мускулите на врата и гърба.
Напрежението започна да изчезва под учудващо силните пръсти, които се движеха по цялото му тяло и го опипваха надълбоко, с невероятна вещина.
— Добре, много добре — каза той след малко.
— Благодаря, Ябу-сама — отвърна Суво. „Сама“ означаваше „господар“ и беше задължително учтиво обръщение към висшестоящите.
— Отдавна ли служиш при Оми-сан?
— От три години, господарю. Той е много добър със стария човек.
— А преди това?
— Скитах от село в село. Няколко дни тук, половин година там, като пеперуда, носена от летен полъх.
Гласът на Суво имаше същото успокояващо въздействие, както и пръстите му. Беше разбрал, че на даймио му се разговаря, и затова търпеливо зачака следващия въпрос. Част от изкуството му беше да знае какво се иска от него и кога. Понякога ушите му подсказваха това, но в повечето случаи пръстите му сякаш отключваха тайните в мислите на мъже и жени. Сега пръстите му подсказваха — пази се от този човек, той е опасен и с променливи настроения, на възраст е около четиридесетгодишен, добър ездач и отлично се бие с меч. Освен това е зле с черния дроб и ще умре до две години. Ще го убие прекомерното пиене на саке и вероятно средствата за полова възбуда, към които прибягва.
— Много сте силен за годините си, Ябу-сама.
— Ти също. Колко си годишен, Суво?
Старецът се засмя, но пръстите му продължиха да се движат неуморно.
— Аз съм най-старият човек на света — моя свят. Всички, които познавах, отдавна са мъртви. Трябва да съм на повече от осемдесет години — не знам със сигурност. Служех на господаря Йоши Чикитада, дядото на Торанага-сама, още когато имението му беше не по-голямо от това село. Бях в неговия лагер, когато го убиха.
Ябу се мъчеше да задържи тялото си отпуснато, ала мислите му се изостриха и той започна напрегнато да се вслушва в думите на стария масажист.
— Мрачен ден беше, Ябу-сама. Не знам на колко години съм бил, но гласът ми още не бе надебелял. Убиецът беше Обата Хиро, син на най-влиятелния му съюзник. Сигурно сте чували историята — как младежът отсече главата на Чикитада-сама с един — единствен удар с меч. Мечът му беше изработен от Мурасама и оттогава съществува поверието, че всички оръжия, изработени от Мурасама, носят лош късмет на рода Йоши.
Дали не ми разправя това, защото знае за моя меч Мурасама — питаше се Ябу. Много хора го знаят. Или старецът просто си припомня един ден от дългия си живот?
— Как изглеждаше дядото на Торанага — попита той, за да изпита Суво, като се правеше на безразличен.