— Урага-сан! — извика Блакторн. — Кажете им веднага да ги пуснат! Веднага! Урага пъргаво се подчини. Самураите го изслушаха, поклониха се на Блакторн и освободиха екипажа.
Пръв се качи Винк, а последен, пипнешком — полуслепият Бакус. Бяха все още наплашени, но никой не се качи на квартердека — той беше царството на Блакторн и само на Блакторн.
— Господи, лоцмане — задъхано започна Бакус, надвиквайки гълчавата от въпроси. — Какво става?
— Какво има, лоцмане? — додаде като ехо Винк. — Исусе, тъкмо си спяхме и изведнъж вратата се разтвори с гръм и трясък и тези маймуни ни поведоха насам…
Блакторн вдигна ръка.
— Мълчете и слушайте! — Когато се успокоиха и утихнаха, той започна тихо: — Ще откараме „Еразъм“ в едно безопасно пристанище през…
— Много сме малко, лоцмане — загрижено го прекъсна Винк. — Няма да ус…
— Замълчи, Йохан, и слушай. Ще ни теглят дотам. Другият кораб ще пристигне всеки момент. Гинзел, иди на носа да мериш дълбочината, Винк да поеме кормилото, Ян Ропер и Бакус да застанат на носа на лебедката, а Саламон и Кроок — отзад. Сонк да слезе долу и да провери запасите. Донеси грог, ако намериш. Хайде!
— Един момент, лоцмане — провикна се Ян Ропер. — За къде сме се забързали толкова и защо?
Блакторн усети как в него се надига вълна от яд, задето му задават въпроси, но си напомни, че те имаха право да знаят, че не са му васали, нито ета, а собственият му екипаж, негови другари — моряци, и в някои отношения почти партньори.
— Започва сезонът на бурите, тук им казват тайфуни — големи бури. Това пристанище не е никак безопасно. А зад него, няколко левги по на юг, се намира най-сигурното и безопасно заливче. Близо до едно село, което се казва Йокохама. Там „Еразъм“ ще е на сигурно място и ще издържи на всякаква буря. А сега на работа!
Никои не помръдна.
— Само на няколко левги ли каза, лоцмане? — обади се ван Нек.
— Да.
— Тогава за какво сме се разбързали толкова?
— Торанага-сама ми разреши да свърша тази работа сега — сподели Блакторн половината от истината. — Колкото по-бързо, толкова по-добре, сметнах аз, защото, току-виж, си променил решението. А в Йокохама… — Той погледна към Ябу, който затрополи по мостчето, придружен от шестимата телохранители. Щом го видя, екипажът се разбяга ужасен.
— Господи! Това е той! — задъхано възкликна Винк. — Същия кучи син, дето свари Питерзоон.
Ябу се приближи широко усмихнат до квартердека, без да забелязва ужаса, който обзе моряците, щом го разпознаха, и посочи към морето:
— Вижте, Анджин-сан! Ей там! Всичко е наред, нали?
От тъмнината, откъм запад, към тях безшумно като чудовищна морска гъсеница се плъзгаше голяма галера.
— Добре, Ябу-сан. Вие искате останете тук?
— По-късно, Анджин-сан.
И Ябу се запъти към трапа.
Блакторн се обърна отново към хората си.
— Хайде на работа. И внимавайте какво приказвате. Ще разговаряте помежду си само на холандски жаргон — на кораба има човек, който знае португалски. Ще ви обясня някои неща, след като потеглим.
Мъжете се разпръснаха, доволни да бъдат възможно по-далеч от Ябу. Урага и двадесет от самураите на Блакторн се качиха на кораба. Останалите се строиха на кея, за да се качват двама по двама.
— Това е личната ви охрана, ако нямате нищо против, сеньор — каза Урага.
— Казвам се Анджин-сан, а не сеньор — поправи го Блакторн.
— Извинете, Анджин-сан! — И Урага понечи да се качи на квартердека.
— Стоп! Останете долу! Никой не може да се качва на квартердека без мое разрешение. Кажете това и на останалите.
— Да, Анджин-сан, моля да ме извините.
Блакторн се приближи до перилата и започна да наблюдава маневрите на галерата, леко на запад от „Еразъм“.
— Гинзел! Слез на брега и следи как боравят с нашите въжета! Внимавай да бъдат добре прикрепени! Хайде, живо!
След като се увери, че всичко на кораба е както трябва, той огледа двадесетте души.
— Защо са подбрани измежду онези със завързаните ръце, Урага-сан?
— Те са от един род, сен… Анджин-сан. Нещо като братя. Молят за честта да ви охраняват.
— Анатауа… анатауа… анатауа… Ти, ти и ти — посочи Блакторн безразборно десет от мъжете и им заповяда да се върнат на брега и да бъдат заместени от други десет, също посочени безразборно от Урага. След това нареди на секретаря си да им разясни, че всички негови васали трябва да са като братя, иначе могат незабавно да си направят сепуку.