— Също така и въпроса с варварския кораб, господарю. Най-добре веднага да бъде прибран в Йокохама — в случай, че излязат тайфуни. Аз лично ще надзиравам откарването му там, ако позволите, преди да замина. Мускетният полк може да охранява кораба, и без това нямат никаква работа. Оттам ще замина с галерата направо за Осака. По море е по-бързо.
— Много добре, Ябу-сан. Щом смятате всичко това за необходимо, направете го. Но вземете и Нага-сан със себе си. Оставете го в Йокохама той да отговаря за всичко.
— Добре, господарю. — След това Ябу разказа на Торанага как Цуку-сан побеснял от яд и добави, че ако Торанага иска Анджин-сан да живее достатъчно дълго, за да успее да наеме моряци в Нагасаки, и ако възнамерява да използува кораба, то може би това трябва да стане без протакане. — Свещеникът беше бесен — според мен достатъчно, за да насъска хората си срещу Анджин-сан.
— Сигурен ли сте?
— Напълно, господарю. Може би ще е най-добре засега да поставя Анджин-сан под свое покровителство. — После, сякаш това току-що му бе хрумнало, добави: — Най-лесно ще стане, ако взема Анджин-сан със себе си. Мога да започна подготовката в Осака, да продължа в Нагасаки, да наема нови варвари и да приключа всичко, като се върна.
— Правете, каквото смятате за необходимо — вяло се съгласи Торанага. — Оставям на вас да решите, приятелю. Какво значение има? Какво значение има всичко?
Ябу беше доволен, че най-сетне щеше да пристъпи към някакви действия. Само присъствието на Нага не му влизаше в сметките, но всъщност и това беше без значение, пък и нямаше да е лошо да остане в Йокохама и да се грижи за всичко.
Сега Ябу наблюдаваше Анджин-сан — едър, с горда осанка, леко разкрачен, полюляващ се тъй естествено в такт с кораба и вълните, сякаш беше част от самия кораб, огромен, силен и различен. Тъй различен от онова, което беше на брега. Ябу съзнателно и старателно започна да му подражава, опита се да заеме същата стойка.
— Искам не само Кванто, Юрико-сан — тихо прошепна той на жена си точно преди тръгване. — Искам още нещо — да стана властелин на моретата, адмирал, командуващ цялата флота на империята. Ще изразходваме целия доход от Кванто, за да осъществим плана на Оми — да придружим варварина до страната му, да купим още кораби и да ги докараме тук. Оми ще замине с него.
— Да — доволна се съгласи тя. — Можем да, му имаме доверие.
Кеят на Йедо остана празен. Последните самураи бяха изчезнали зад завоя към крепостта. От тъмната сянка се отдели отец Алвито, придружен от брат Микаел. Езуитът не откъсваше поглед от морето.
— Проклет да е и корабът, и всички на него!
— С изключение на един, отче. С него пътува и наш човек. Също и Нага-сан. Той се закле да се покръсти през първия месец на следващата година.
— Ако изобщо дочака следващата година — мрачно откликна Алвито. — Не знам за Нага — може да е искрен, може и да не е. Но този кораб ще ни погуби, а ние сме безпомощни.
— Господ ще ни помогне.
— Да, но междувременно ние трябва да му помогнем като негови воини. Делегатът-посетител и капитан Ферейра трябва незабавно да бъдат предупредени. Намери ли пощенски гълъб за Осака?
— Не, отче, колкото и пари да предлагах. Дори за Нагасаки няма. Преди няколко месеца Торанага наредил всички гълъби да му бъдат предадени.
Алвито се разстрои още повече.
— Все някъде трябва да има поне един гълъб! Плати всичко, каквото ти поискат. Този еретик ще ни нанесе страшна вреда, Микаел.
— А може и да не успее, отче.
— Защо местят кораба? Явно търсят безопасно място, но повече им се иска да бъде по-далеч от нас. Защо Торанага даде на този еретик двеста вако и му върна всичките пари? За да го използува като ударна сила срещу нас, а парите, за да си наеме още пирати — артилеристи и моряци. Защо му възвърна свободата? За да ни заплаши чрез Черния кораб. Господ да ни е на помощ — и Торанага ни изостави, и е срещу нас.
— Защото ние го изоставихме, отче.
— С нищо не можехме да му помогнем! Опитахме всички възможни средства, но не можахме да повлияем на тези даймио. Безпомощни сме.
— Може би, ако се молим повече, господ ще ни покаже някакъв изход от това положение.
— Аз непрестанно се моля, но… Може би господ ни е изоставил, а, Микаел? Може би не сме достойни за неговата милост? Аз поне със сигурност не съм.
— А може би Анджин-сан няма да намери артилеристи и моряци? Може би изобщо няма да стигне до Нагасаки?