Выбрать главу

Но преди да даде въображаемото причастие, Алвито млъкна за миг и се обърна към Марико.

— А сега да чуя изповедта ви, Мария.

Махна на брат Микаел да се отдалечи, седна на един камък, там, където след време щеше да е изповеднята, и притвори очи. Тя коленичи.

— Пред лицето на бога приз…

— Преди да започна, отче, искам да помоля за нещо.

— Мен или бога, Мария?

— Моля за услуга пред лицето на бога.

— Каква е тя?

— Животът на Анджин-сан в замяна на сведения.

— Неговият живот не ми принадлежи и аз не мога нито да го давам, нито да го отнемам.

— Да, но, извинете, би могло да се издаде една заповед за всички християни — че животът му не бива да се отнема като жертвоприношение за бога.

— Анджин-сан е враг. Страшен враг на нашата вяра.

— Да. И въпреки това моля за живота му. В замяна… в замяна може би бих могла да ви помогна.

— По какъв начин?

— Ще изпълните ли молбата ми, отче? Пред лицето на бога?

— Не мога да изпълня подобна молба. Неговият живот не ми принадлежи. А с бог не можем да се пазарим.

Марико се поколеба, коленичила на твърдата земя пред него. После се поклони и започна да се надига.

— Добре. Тогава моля да ме изви…

— Но ще предам молбата ви на Делегата-посетител — побърза да добави Алвито.

— Това не ми е достатъчно, отче. Моля да ме извините.

— Ще му я предам и ще го моля горещо в името на бога да се съгласи.

— Ако сведенията, които ще ви дам, са наистина ценни, ще се закълнете ли в бога, че ще направите всичко, което е по силите ви, да го спасите и пазите? Освен ако това не засяга пряко църквата.

— Да. Ако не засяга интересите на църквата.

— И също така, извинете, ще представите ли молбата ми на Делегата-посетител?

— Кълна се в бога, да.

— Благодаря, отче. Чуйте тогава.

И тя му разказа съображенията си защо според нея Торанага се преструва. Изведнъж пелената пред очите на Алвито падна и всичко си дойде на мястото.

— Права сте, убеден съм, че сте права! Прости ми, господи как можах да бъда такъв слепец!

— Чуйте още нещо, отче, имам още неща да ви съобщя. — И тя му прошепна тайните за Дзатаки и Оноши.

— Не е възможно!

— Говори се също така, че Оноши-сама възнамерявал да отрови Кияма-сама.

— Не може да бъде!

— Моля да ме извините, но е напълно възможно. Те са отколешни врагове.

— Откъде научихте всичко това, Мария?

— Говори се, че Оноши ще отрови Кияма-сама по време на тазгодишния празник на свети Бернард — добави уморено Марико, като се направи, че не е чула въпроса му. — Синът на Оноши ще стане новият господар на земите на Кияма. Генерал Ишидо е дал съгласието си при условие, че моят господар по това време вече е преминал отвъд.

— А доказателства, Марико-сан? Какви са доказателствата?

— Съжалявам, но не разполагам с никакви доказателства. Обаче Харима-сама също бил в течение на този заговор.

— Откъде научихте всичко това? И откъде знае Харима? Съучастник ли е?

— Не, отче. Само е посветен в тайната.

— Не е възможно. Оноши никога не би се изтървал — от устата му не можеш да чуеш излишна дума. Ако беше замислил такова нещо, никой никога не би научил за това. Сигурно грешите. Откъде получихте сведенията?

— Съжалявам, но не мога да ви кажа. Моля да ме извините. Обаче имам всички основания да вярвам, че говоря истината.

Мислите на Алвито запрепускаха като бесни и той взе да прехвърля в ума си какви ли не варианти и възможности. Накрая се досети:

— Урага! Урага беше изповедник на Оноши. Ах, пресвета Богородице, той е нарушил светостта на изповедта и е разказал на господаря си…

— Може би тази тайна не е вярна, отче. Но аз лично съм склонна да й вярвам. Истината обаче е известна само на господа бог.

Марико не бе свалила воала си и Алвито не виждаше лицето й. Зората вече се пукваше. Той погледна към морето. Този път успя да различи двата кораба далеч на хоризонта, забързани на юг — веслата на галерата се потапяха ритмично, вятърът беше попътен, морето — спокойно. Гърдите го боляха и главата му се замая от огромното значение на всичко чуто. Започна да се моли наум за божия помощ и се опита да отдели плодовете на хорското въображение от истината. Ала дълбоко в сърцето си съзнаваше, че тайните са верни, а разсъжденията й — логични.