Самураите на палубата продължаваха да тъпчат иконата един след друг, след което се отдалечаваха свободно, на групички. Всичко това беше много отегчително и Блакторн съжали, задето бе дал съгласието си, тъй като имаше много по-важни работи да се свършат, преди да зазори. Погледът му се прехвърли върху селото и земите наоколо. Стотиците сламени навеси, издигнати за мускетния полк, бяха накацали като насекоми по хълмовете. Толкова работа ме чака, мислеше си той и изгаряше от желание да слезе на брега, да го разгледа, да се порадва на земите, подарени му от Торанага, защото в тях влизаше и Йокохама. Господи, ти, дето си на небето — та аз съм господар на едно от най-хубавите пристанища на този свят!
Внезапно един от самураите заобиколи иконата, измъкна с рязко движение меча си и се метна към Блакторн. Десетина изненадани самураи наскачаха безстрашно и му препречиха пътя към квартердека, докато Блакторн се завъртя на пети, вече с готов пищов. Останалите се пръснаха, взеха да се блъскат, препъваха се и, общо взето, създаваха суматоха. Нападателят рязко закова на място, изкрещя яростно, после смени посоката и замахна към Урага, който като по чудо избягна удара. Останалите се нахвърлиха отгоре му, ала той се извърна с лице към тях, сражава се свирепо няколко кратки мига, хвърли се към перилата на кораба и скочи през борда.
Четирима от онези, които можеха да плуват, Захвърлиха дългите си мечове, захапаха късите и се хвърлиха след него във водата, докато останалите самураи и холандците се струпала до перилата.
Блакторн също се хвърли към перилата. В първия момент нищо не можа да различи, след това забеляза мятащи се във водата сенки. Един от петимата изплува за миг на повърхността, пое си въздух и отново се гмурна. След още малко се появиха четири глави. Теглеха трупа със забит в гърлото нож.
— Съжаляваме, Анджин-сан, това е собственият му нож — надвика един общата гълчава.
— Урага-сан, нека го претърсят и го хвърлят на рибите.
Обискът нищо не разкри. Когато се върнаха обратно на палубата, Блакторн посочи отново иконата и заповяда:
— Всички самураи — пак!
Незабавно му се подчиниха и той лично надзираваше как всеки един се подлага на изпитанието. После, за да направи удоволствие на Урага, нареди на екипажа си да извърши същото. Те започнаха да протестират.
— Хайде — изръмжа Блакторн. — По-бързо, докато не съм ви сритал в задниците!
— Няма защо да ни заплашваш, лоцмане — засегна се ван Нек. — Ние да не сме смрадливи езически свине!
— Престанете да ги наричате така! Те са самураи, дявол да ви вземе!
Екипажът го зяпна в почуда. В следващия миг ги разтърси вълна от ярост, подклаждана от страх. Ван Нек се опита да каже нещо, но Гинзел го прекъсна.
— Самураите са езически копелета и убиха Питерзоон, капитана и Маецукер!
— Да, но без тях никога няма да се завърнем у дома, ясно ли е? Никога!
Самураите ги наблюдаваха. После взеха да обграждат Блакторн, като мятаха гневни погледи към екипажа.
— Хайде, стига! — примирително се обади ван Нек. — Всички сме преуморени и раздразнителни. Нощта се оказа прекалено дълга. Тук не сме господари на самите себе си — никой от нас. Нито дори лоцманът. Той знае какво върши — нали е водач? Сега той ни е капитанът.
— Той е главен, така е, но това не му дава право да застава на тяхна страна срещу нас. И в края на краищата не е крал — всички сме равни! — изсъска Ян Ропер. — Това, че е въоръжен и облечен като тях и може да говори кирливия им език, не го прави кралска особа. И ние си имаме права и можем да изправим нашия закон срещу неговия, в името на господа, макар че е англичанин! И той като нас даде свещена клетва да се подчинява на правилата — така ли е, лоцмане?
— Така е — потвърди Блакторн. — В нашите морета ни управляват наши закони — там, където сме мнозинство и господари на положението. Но тук не сме. Затова правете, каквото ви казвам, и то бързо!
Мърморейки, те се подчиниха.
— Сонк! Откри ли някакъв грог?
— Нито капка, дявол да го вземе!
— Ще наредя тогава да докарат саке. — И добави на португалски: — Урага-сан, елате с мен на брега и вземете някой, който да гребе. Вие четиримата — додаде на японски, като посочи онези, които се бяха хвърлили в морето след християнина. — Вие четиримата сега капитани. Ясно? Всеки началник петдесет души.
— Хай, Анджин-сан.
— Как се казвате? — попита той единия от тях — висок, мълчалив мъж с белези по врата.