— Нава Чисато, господарю.
— Днес вие главен капитан. Докато аз се върна.
— Да, господарю.
Блакторн се запъти към трапа. Под него беше завързаната лодка.
— Къде отиваш, лоцмане? — попита с блеснал поглед ван Нек.
— На брега. Няма да се бавя.
— Добре, и ние идваме.
— Аз също ще дойда с…
— И аз, и аз оти…
— Господи, да не вземете да ме оста…
— Не! Аз сам ще сляза на брега!
— Но, за бога, ние какво ще правим? — възкликна ван Нек. — Какво ще правим? Не ни оставяй, лоцмане! Какво ще…
— Ще чакате! — сопна се Блакторн. — Ще се погрижа да ви изпратят храна и нещо за пиене.
Гинзел се изправи лице с лице срещу Блакторн.
— Бяхме разбрали, че довечера се връщаме обратно! Защо няма да се върнем?
— Колко време ще останем тук, лоцмане, кол…
— Лоцмане, кога се връщаме в Йедо? — надвика всички Гинзел. — Колко време ще стоим тук с тези маймуни?
— Маймуни с маймуни! — възторжено възкликна Сонк. — Искаме си нашите ети!
— Да, какво стана с нашите ети, лоцмане? Нашите хора и нашите жени?
— Ще ги видите утре — опита се Блакторн да прикрие отвращението си. — Имайте търпение, ще гледам да се върна бързо, няма да се бавя. Бакус, оставям те отговорен за екипажа!
И се обърна към трапа.
— И аз идвам с теб! — решително отсече Ян Ропер и тръгна подире му. — Тук сме в пристанище и аз като главен търговец съм с предимство. Искам и оръжие!
Блакторн се извърна рязко към него и моментално десетина меча изхвръкнаха от ножниците си, готови да насекат Ропер.
— Още една дума, и си мъртъв! — Високият кльощав търговец пламна и се закова на място. — Внимавай как разговаряш, когато си близо до самураите, защото всеки от тях ще ти отсече главата, преди да успея да се обадя, и за всичко ще са виновни твоите отвратителни обноски! Да не говорим за другото! Те са много раздразнителни, а като съм до вас, и аз ставам раздразнителен. Оръжие ще получите, когато ви потрябва, ясно ли е?
Ян Ропер кимна нацупено и се върна обратно. Самураите все още гледаха заплашително, но Блакторн ги успокои и им заповяда под страх от смъртно наказание да не закачат екипажа му.
— Скоро ще се върна — повтори той и слезе по трапа в лодката, а Урага и още един самурай, начело с Чисато, се приближиха до Ян Ропер, който потръпна под страшните им погледи, поклони се и отстъпи назад.
Когато се отдалечиха от кораба, Блакторн благодари на Урага за залавянето на предателя.
— Моля ви, няма защо да ми благодарите. Това беше мой дълг.
— Да, дълг — каза Блакторн на японски, за да го разбере и другият самурай. — Но ваши коку други. Не двадесет, а сто на година.
— Благодаря ви, господарю, но не заслужавам. Аз само изпълних дълга си и трябва…
— Говорете бавно. Не ви разбирам.
Урага се извини и повтори думите си бавно.
Блакторн отново го похвали и се настани удобно в задната част на лодката, надвит от умората. Едва си държеше очите отворени и се обърна още веднъж към кораба да се увери, че е легнал добре на котва. Ван Нек и останалите стояха до трапа и той съжали, че изобщо ги взе със себе си, макар да знаеше много добре, че друг избор нямаше. Но без тях пътуването щеше да е далеч по-безопасно.
Бунтарска паплач, мислеше си той презрително. Какво да ги правя, дявол да ги вземе? Всичките ми васали знаят, че живеят в селището на ета, и са отвратени от него… Господи, каква бъркотия. Карма, нее?
И той заспа. Събуди се, когато лодката заби нос в брега, недалеч от мостчето. В първия момент не разбра къде се намира. Беше сънувал, че е в крепостта, в прегръдките на Марико, като предишната нощ.
Предишната нощ лежаха, полуунесени в сън, след като се любиха — Фуджико знаеше, че се любят, а Чимоко пазеше отвън. И точно тогава Ябу и самураите му започнаха да удрят с юмруци по дървения стълб до външната врата. А вечерта бе започнала тъй приятно! Фуджико много дискретно беше поканила и Кику, която пристигна по-лъчезарна и красива от всякога. Когато камбаните известиха края на часа на глигана, пристигна и Марико. Започнаха да се веселят, но след малко Марико им развали настроението:
— Много съжалявам, Анджин-сан, но се намирате в голяма опасност.
Разказа всичко, чуто от Гьоко, и добави, че не бива да има доверие на Урага. Кику и Фуджико също се обезпокоиха силно.