— Да, но вие… Наистина ли ще се видим в Осака?
— Да. Обичам ви. Помнете, Анджин-сан, пазете се от Ябу-сан…
Всички са прави за Ябу — независимо какво ми говори и обещава, съгласи се той наум. Голяма грешка направих, като спрях, тогава хората си, когато го бяха обградили. Това диване ще ми пререже гърлото в момента, в който престана да му бъда полезен, колкото и да се преструва на добронамерен. И все пак той също е прав, имам нужда от него. Без неговата закрила не бих могъл нито да вляза в Нагасаки, нито да се измъкна оттам. А той може много да ми помогне да убедя и Торанага. Ако поведе две хиляди фанатика, бихме опустошили Нагасаки, а нищо чудно и Макао… Света Богородице! Сам съм безпомощен като бебе!
И тогава си спомни какво бе казала Гьоко на Марико за Урага — да му няма доверие. Виж, за него е сгрешила, реши той. В кое ли друго отношение също греши?
Книга пета
Глава петдесет и втора
И отново по оживените морски пътища на Осака, след дългото пътуване с галерата, Блакторн усети смазващата тежест на огромния град, позната от времето, когато го видя за пръв път. Обширни квартали бяха опустошени от неотдавнашния тайфун, някои все още носеха овъглените белези на пожарищата, но това ни най-малко не накърняваше неговите внушителни мащаби, а над всичко все така стърчеше крепостта. Дори от това разстояние — повече от левга — се виждаше колосалният пояс на първата голяма стена, извисяващите се кули, които от своя страна приличаха на джуджета пред застрашително издигащата се голяма главна кула.
— Исусе — обади се Винк плахо, застанал до него на носа. — Не е възможно да е толкова голям! Амстердам е като прашинка до него!
— Да. Бурята доста го е опустошила, но не е успяла да го направи по-малък. А крепостта е неуязвима.
Тайфунът се бе нахвърлил преди две седмици откъм югозапад. Снишеното небе, внезапните пориви на вятъра и проливните дъждове ги предупредиха навреме и те прибраха галерата в сигурно пристанище, където да изчакат преминаването на бурята. Пет дни чакаха. Отвъд пристанището океанът бе разбит на пяна, а ветровете бушуваха по-яростно и необуздано, отколкото бе очаквал Блакторн. Такава буря виждаше за пръв път.
— Исусе! — повтори Винк. — Защо не сме си у дома! Трябваше още преди година да сме си у дома!
Блакторн беше взел Винк със себе си от Йокохама, а останалите отпрати обратно в Йедо. Оставиха „Еразъм“ на безопасно място, охраняван от Нага и хората му. Екипажът с радост се прибра в Йедо, а той с не по-малка радост се раздели с тях. Последната нощ избухна нов скандал за парите на кораба. Те били на всички, а не негови. Ван Нек бил ковчежник на експедицията и главен търговец и заедно с капитана имал законни права да ги охранява. След като ги броиха и преброяваха и откриха, че с изключение на хиляда монети всичко е вътре, ван Нек, поддържан от Ян Ропер, започна да спори колко трябвало да вземе със себе си Блакторн, за да наеме още хора.
— Прекалено много искаш, лоцмане! Ще им предложиш по-малко!
— Боже мой! Не разбирате ли, че ще трябва да платя толкова, колкото ми поискат! Не ми трябват само моряци, но и артилеристи! — Той удари с юмрук по масата на голямата каюта. — Как иначе ще се доберем до дома?
Най-накрая успя да ги убеди да вземе колкото му трябваха и го хвана яд, че заради техните дребнави препирни си изгуби спокойствието и избухна. Още на другия ден ги отпрати в Йедо, една десета от парите разпредели помежду им като заплати със задна дата, а другата част остана на кораба, добре охранявана.
— Откъде да сме сигурни, че ще ги пазят добре? — озъби се насреща му Ян Ропер.
— Тогава остани ти да ги пазиш!
Ала никой не изяви желание да остане на кораба. Винк се съгласи да го придружи до Осака.
— Защо пък той, лоцмане? — попита ван Нек.
— Защото е моряк и имам нужда от помощ.
И така, Блакторн с радост се раздели с тях. А щом излязоха в открито море, опита се да въведе Винк в японския начин на живот. Винк понесе стоически всичко — имаше доверие на Блакторн, защото дълги години бе плавал с него и знаеше, че англичанинът много добре преценява обстоятелствата.
— Само заради теб, лоцмане, ще се къпя и ще се мия всеки ден, но проклет да съм, ако навлека такава нощница!
Не минаха и десет дни обаче, и той с блажена усмивка мереше дълбочината полугол, препасал кожения си колан върху голото си шкембе, забучил кама в малката ножница на гърба си, скрил един от пищовите на Блакторн в чистата, макар и поокъсана риза.