— Божественият прие смирената молба на Съвета да му се поклонят лично и новият Съвет, и всички велики даймио, включително и Торанага-сама, семейството му и васалите му. Висшите съветници на негово императорско величество бяха помолени да изберат ден, белязан от добри предзнаменования за този… този ритуал. Те се спряха на двадесет и втория ден от този месец, през петата година на ерата Кейчо.
Ябу беше поразен.
— След… след деветнадесет дни?
— По пладне. — Огаки прилежно извади от ръкава си книжна кърпичка и благовъзпитано си издуха носа. — Моля да ме извините. Да, по пладне. Предзнаменованията са чудесни. Торанага-сама беше известен преди четиринадесет дни от пратеник на императора. Преди три дни регентите получиха смиреното му съгласие. — Огаки извади тънък свитък.
— Това тук е поканата за вас, Касиги Ябу-сан, за същата церемония.
Ябу изтръпна, като видя императорския печат с шестнадесетлистната хризантема, и разбра, че никой, нито дори Торанага, не можеше да отхвърли подобна покана. Един отказ би бил немислимо оскърбление за Божествения, открит бунт, а тъй като цялата земя в страната принадлежеше на властвуващия император, резултатът щеше да е незабавна конфискация на земите, придружена от императорска покана за сепуку — издадена от Съвета от негово име, подпечатана също с Великия печат. Подобна покана беше абсолютно задължителна и нямаше начин човек да не й се подчини.
Ябу отчаяно се мъчеше да се съвземе.
— Извинете, да не би да не ви е добре? — загрижено го попита Огаки.
— Простете — запелтечи Ябу. — Но никога, дори в най-дръзките си мечти… Кой би допуснал, че негово величество ще… ще ни окаже такава чест…
— Съгласен съм. Наистина е учудващо.
— Изумително е… че негово императорско величество ще… ще се реши да напусне Киото и… да дойде в Осака.
— Така е. И все пак на двадесет и втория ден Божественият и емблемите на императорската власт ще бъдат тук.
Емблемите, без които никое възкачване на трона не беше законно, се състояха от Трите свещени реликви, смятани за божествени; за тях се вярваше, че са били донесени на земята на бог Ниниги-но-Микото и предадени лично от него на внук му, Джиму Тено, първия земен император, а от него, пак лично, на наследника му и така до настоящия им притежател, император Го-Ниджо: Мечът, Скъпоценният камък и Огледалото. Свещеният меч и Скъпоценният камък винаги придружаваха тържествено императора, където и да отидеше, ако се налагаше да преспи извън двореца, а Огледалото се съхраняваше във вътрешното светилище на големия шинтоистки храм в Исе. И трите — Мечът, Огледалото и Скъпоценният камък, бяха собственост на Сина на небето. Те бяха божествени символи на законна власт, на неземния произход на императора, а когато той пътуваше, заедно с него пътуваше и божественият му трон. По този начин цялата власт се придвижваше заедно с императора.
— Просто ми е невъзможно да повярвам, че ще успеят да направят навреме всички приготовления за неговото пристигане — изграчи Ябу.
— О, генерал Ишидо изпрати молбата си до Божествения от името на регентите още щом получи известие от Дзатаки-сама от Йокосе, че Торанага-сама се е съгласил — колкото и да е невероятно — да се преклони пред неизбежното. Голямата чест, която вашият господар оказва на регентите, подсказа на генерал Ишидо идеята да се обърне към Сина на небето с молба да окаже чест на церемонията с присъствието си. — Той отново се изкашля сухо. — Моля да ме извините, но бихте ли ми дали при пръв удобен случай официалното си писмено съгласие?
— Може ли да го сторя незабавно? — попита Ябу съвсем отмалял.
— Убеден съм, че регентите ще одобрят подобна постъпка.
Ябу изпрати да му донесат всичко, необходимо за писане, ала гласът му едва се чуваше. Цифрата „деветнадесет“ пулсираше в мозъка му. Деветнадесет дни! Торанага можеше да се бави още само деветнадесет дни, след което и той бе длъжен да се яви. Имам достатъчно време да отида до Нагасаки и да се върна пак в Осака, но няма да имам време да нападна по море Черния кораб, да притисна Харима, Кияма и Оноши, а също и християнските свещеници, а това значи, че няма да има време и за „Алено небе“, тъй че целият план на Торанага все пак се оказа една илюзия… Ох, ох, ох!
Торанага претърпя неуспех. Трябваше да предвидя това. Отговорът на дилемата ми е много ясен: или да се доверя слепешката на Торанага и да чакам да ме измъкне от този капан, да помогна на Анджин-сан, както бях намислил, и да превземем Черния кораб по-бързо, отколкото възнамерявахме, или да отида при Ишидо, да му разкажа всичко, което знам, и да се опитам да се спазаря за живота си и за Идзу.