Кое от двете?
Хартията, четката и мастилото пристигнаха. Ябу забрави за момент болката си и се съсредоточи да пише по възможност безукорно и красиво. Изключено беше да напише подобен отговор с трепереща ръка. Когато завърши изречението, беше взел и окончателното си решение: ще следва съвета на Юрико докрай. И веднага от плещите му се смъкна огромна тежест, неговото уа се възстанови и той се почувствува пречистен. Накрая се подписа с високомерен замах.
Как да покаже, че е най-добрият васал на Торанага? Та това е тъй просто, като заличи Ишидо от лицето на земята.
Как да го стори и същевременно да си остави достатъчно време за бягство? В този момент отново чу гласа на Огаки:
— За утре сте канен на официален прием, даван от генерал Ишидо по случай рождения ден на Очиба-сама.
Все още изнурена от пътуването, Марико побърза да прегърне първо Кири, после Садзуко, да се порадва на бебето и пак да прегърне Кири.
Прислужничките се суетяха около тях, носеха чай и саке, отнасяха подноси, разместваха възглавничките за сядане, внасяха и изнасяха благоуханни билки, отваряха и затваряха вратите към вътрешната градина в тяхната част на крепостта Осака, вееха с ветрила и също плачеха от радост.
Най-сетне Кири плесна с ръце, освободи прислугата, отпусна се тежко на своята възглавничка и се почувствува безсилна от възбуда и щастие. Цялата беше пламнала и Марико и Садзуко побързаха да й повеят с ветрилата си. Трябваше да изпие три чаши чай, за да си поеме спокойно дъх.
— Ох, сега вече съм по-добре — въздъхна тя. — Да, благодаря, детето ми, ще изпия още една чашка, Ах, Марико-сан, не мога да повярвам на очите си — вие ли сте наистина?
— Да, да, аз съм, Кири-сан.
Садзуко, която изглеждаше много по-млада от своите седемнадесет години, възкликна:
— Ох, а ние сме така притеснени, какви ли не слухове и…
— Само слухове и нищо друго, Марико-сан — прекъсна я Кири. — Ох, толкова въпроси искам да ви задам, че ми се вие свят.
— Бедната Кири-сан, ето на, пийнете си малко саке — загрижено се засуети около нея Садзуко. — Най-добре е да поразвържете пояса си и…
— Не, вече съм съвсем добре! Не се суетете така, дете! — Кири въздъхна и скръсти ръце на големия си корем. — Ох, Марико-сан, ако знаете колко е приятно да види човек най-сетне приятелско лице, дошло в крепостта отвън!
— Да — обади се като ехо Садзуко и се сгуши до Марико. После заговори бързо:
— Щом мръднем от вратата, и Сивите се струпват около нас като рояк пчели около своите царици. Не ни е разрешено да напускаме крепостта без позволение от Съвета — никоя от жените, дори съпругата на Кияма-сама, и тя, а Съветът почти не се събира, така че и разрешение не можем да получим, а лекарят все не ми разрешава да пътувам, макар че съм напълно добре, и бебето, и то е съвсем добре и… Но първо ни разкажете…
Кири я прекъсна:
— Първо ни кажете как е нашият господар.
Момичето се засмя — нищо не беше в състояние да наруши жизнерадостното му настроение.
— Ами аз нали същото щях да попитам, Кири-сан! Марико отговори точно така, както й беше наредил Торанага:
— Той е взел вече окончателно решение и е доволен от него. — Колко пъти бе репетирала тези думи по време на пътуването си! И въпреки това мрачното настроение, в което потопи двете жени, за малко да я принуди да се изтърве и да им разкрие истината.
— Много съжалявам — добави тя.
— Ох! — опита се Садзуко да не прозвучи уплашено, ала не успя. Кири се намести по-удобно.
— Карма си е карма.
— Значи… значи няма промяна… нито надежда — промълви момичето. Кири я потупа по ръката.
— Повярвайте, детето ми, че карма си е карма и Торанага-сама е най-великият, най-мъдрият човек, който се е раждал някога. Това е достатъчно — всичко друго е само илюзия. Носите ли някакви писма, Марико-сан?
— Ох, извинете! Разбира се, че нося. — Тя извади от ръкава си три свитъка. — Двете са за вас, Кири-сан, едно от господаря и едно от Хиромацу-сан. А това е за вас, Садзуко, от господаря, но той ме помоли да ви предам и устно, че много тъгува за вас и изгаря от желание да види най-малкия си син. Помоли ме да повторя тези думи три пъти: че му липсвате и изгаря от желание да види най-малкия си син, че му липсвате и изгаря…