— А реколтата? — побърза да попита Марико.
— Тук, в околностите, големи площи земя са се слегнали, но селяните се надяват да се справят. Кой знае? Ако на Кванто не са нанесени сериозни щети, може да се наложи да изхранва с ориз цялата империя през следващата година.
— За предпочитане е тази реколта да е в ръцете на Торанага-сама, отколкото на Ишидо, нали?
— Да. Но за жалост деветнадесет дни не стигат, за да се прибере реколтата. Тук и молитвите няма да помогнат.
— Така е — допи Марико сакето си.
— Щом корабът им е тръгнал един ден преди вас, значи, доста сте бързали — продължи Кири.
— Реших, че най-добре ще е да не се бавя никъде, Кири-сан. За мен пътуването не е удоволствие.
— А как е Бунтаро-сан? Добре ли е?
— Да. Сега отговаря за Мишима и цялата граница. Видях го съвсем за кратко, преди да тръгна. Знаете ли къде е отседнал Касиги Ябу-сан? Нося писмо за него.
— В някоя от къщите за гости. Ще разбера къде точно и веднага ще пратя да ви съобщят. — Кири прие да й сипят още вино. — Благодаря, Марико-сан. Разбрах, че Анджин-сан е все още на галерата.
— Той е много интересен човек, Кири-сан. Беше изключително, полезен за нашия господар.
— И аз така разбрах. Искам да чуя за земетресението и всички новини, които ни носите. Ах, да, да не забравя — утре вечер има официален прием по случай рождения ден на Очиба-сама, даван от Ишидо. Вие също сте канена, естествено. Разбрах, че и Анджин-сан ще бъде измежду поканените. Очиба-сама искала да го види как изглежда. Нали си спомняте — наследникът го видя веднаж. Май че и вие го видяхте тогава за пръв път?
— Да. Горкичкият — да го показват като пленен кит!
— Да — спокойно каза Кири. — Както и всички ние. До един сме пленници, Марико-сан, колкото и да не ни харесва тази дума.
Урага се плъзна бързо, но потайно, по уличката към брега. Нощта беше тъмна, небето — ясно и звездно, въздухът свеж и приятен. Беше облечен в широката оранжева роба на будистки свещеник, с неизменната шапка и евтини сламени сандали. Зад гърба му останаха складовете и високата, почти европейска масивна постройка на езуитската мисия. Зави зад ъгъла и ускори крачка. Група Сиви със запалени факли патрулираха на брега. Той учтиво намали крачка, като минаваше покрай тях, макар да запази високомерието, характерно за свещениците. Самураите не му обърнаха никакво внимание.
Той продължи уверено покрай брега и подмина изкараните на брега рибарски лодки. Мирисът на море и мокър пясък тежеше във въздуха. Имаше отлив. Целият залив беше осеян с рибарски лодки, излезли на нощен улов — приличаха на светулки, защото ловуваха с копия на светлината на факли. На двеста крачки пред него бяха доковете и кейовете. Към едно от мостчетата беше привързана езуитска лорча, на която се вееха знамената на Португалия и езуитското братство, а до трапа се мяркаха Сиви с факли. Той сви встрани, за да избегне кораба, и навлезе няколко преки обратно в града, след което отново се върна към брега.
— Ей, ти! Стой!
Заповедта се раздаде от тъмнината. Урага спря, обзет от внезапна паника. Няколко Сиви пристъпиха напред, към светлото, и го обградиха.
— Накъде си тръгнал, свещенико?
— Към източната част на града — отвърна със запъване Урага и усети как устата му пресъхна. — Към нашия ничиренски храм.
— А, значи си от сектата ничирен?
Друг самурай се намеси грубо:
— Аз пък не съм ничиренец, а дзен-будист като нашия господар, генерал Ишидо.
— Да, дзен е най-добрата — намеси се още един. — Ех, де да я разбирах! Но е прекалено сложна за дебелата ми глава.
— Нещо много се поти този свещеник. Защо се потиш?
— Че да не би свещениците да не се потят?
Някои се засмяха, а един от самураите приближи факела си по-близо до лицето на Урага.
— Че защо да се потят? — рязко додаде някой. — По цял ден и цяла нощ спят, с каквото им попадне под ръка: монахиня, момчета, кучета, със самите себе си — каквото докопат, и само се тъпчат с храна, за която не са си мръднали и малкия пръст. Свещениците са паразити, също като въшките.
— Я го оставете на мира, той само…
— Свали си шапката, свещенико! Урага се втрещи.
— Защо? Защо ви е да се закачате с един служител на Буда? Буда нищо лошо не ви е…