Самураят заплашително пристъпи напред.
— Казах — свали си шапката!
Урага се подчини. Главата му беше избръсната гладко като на свещеник и той благослови онзи ками иди добър дух, или дар от Буда, който му подсказа да вземе тази допълнителна предпазна мярка, ако го хванат, че нарушава комендантския час. На всички самураи на Анджин-сан бе заповядано от пристанищните власти да не напускат кораба до второ нареждане от по-висша инстанция.
— С нищо не съм предизвикал лошите ви обноски — пламна той с неосъзнатата си езуитска високомерност. — Да служиш на Буда, е достойно дело и всеки самурай би трябвало да свърши живота си като свещеник. Или не сте чували нищо за бушидо? Къде са ви обноските?
— Какво? Нима сте самурай?
— Разбира се, че съм самурай! Иначе бих ли се осмелил да говоря на самураи за лоши обноски? — Урага си сложи отново шапката. — По-добре патрулирайте, отколкото да закачате и оскърбявате невинни свещеници!
И той си тръгна с вирната глава, макар че коленете му трепереха. Самураите го проследиха с поглед, после един от тях се изплю.
— Свещеници!
— Той беше прав — кисело се обади старшият офицер. — Къде са ви обноските?
— Съжалявам, моля да ме извините.
Урага продължи по пътя, много горд от себе си. Но като наближи галерата, безпокойството му отново се върна и той изчака известно време в сянката на някаква сграда. После си пое дълбоко въздух и стъпи в осветената от факли част пред кораба.
— Добър вечер — поздрави той учтиво Сивите, които се мотаеха около трапа, и добави религиозната благословия: — Наму Амида Буцу. В името на Буда Амида.
— Благодаря. Наму Амида Буцу.
И Сивите го пуснаха да мине, без да го закачат. Заповедите им гласяха да не пускат на брега никого — освен Ябу и почетната му стража. Никой не бе споменал за будистки свещеник, пътуващ с кораба.
Почувствувал се страшно изморен, Урага излезе на главната палуба.
— Урага-сан — тихо му подвикна Блакторн от квартердека. — Елате тук!
Урага присви очи, за да свикне с тъмнината. Забеляза Блакторн и подуши острия гранив мирис на мръсно тяло — разбра, че втората сянка трябва да е на другия варварин с непроизносимото име, който също говореше португалски. Почти беше забравил какво значи да си далеч от миризмата на варварите — тя беше част от живота му. Анджин-сан беше единственият, който не вонеше — и това бе една от причините, поради която можеше да му служи.
— А, Анджин-сан — прошепна той и предпазливо пристъпи към него, поздравявайки пътем десетимата телохранители, разпръснати из палубата. Изчака в подножието на трапа Блакторн да му махне да се качи при него на квартердека. — Всичко мина много…
— Чакайте! — тихо го предупреди Блакторн и посочи към брега. — Погледнете натам! Ей там — до склада. Виждате ли го? Не, по на север! Сега виждате ли го? — Някаква сянка се мярна и веднага се сля отново с тъмнината.
— Кой беше?
— Наблюдавам ви от момента, в който излязохте от пътя. През цялото време ви следеше. Не го ли забелязахте?
— Не, господарю — отвърна Урага и лошите му предчувствия се завърнаха. — Никого не съм видял и нищо не усетих.
— Не носеше мечове, значи, не е самурай. Дали не е езуит?
— Не знам. Не мисля — там бях много предпазлив. Моля да ме извините, че не го забелязах.
— Нищо. — Блакторн погледна към Винк. — Слез долу, Йохан. Ще довърша тази вахта и ще те събудя призори. Благодаря ти, че изчака.
Винк докосна перчема си и слезе долу. Мирисът на мръсна плът изчезна заедно с него.
— Какво стана?
— Пратеникът на Ябу-сама много се забави, господарю. Отидох с Ябу-сама и чаках извън крепостта от пладне до смрачаване, когато…
— Опишете ми подробно какво правихте през цялото време.
— Какво правех? Избрах си едно спокойно местенце до пазара, откъдето можех да виждам Първия мост, и се самовглъбих — както правят езуитите, Анджин-сан, само че не мислех за бога, а за вас, за Ябу-сама и вашето бъдеще, господарю. — У Урага се усмихна. — Много от минувачите пуснаха монети в просешката ми чашка. Отпуснах тялото и ума си, макар че нито за миг не изпусках от очи Първия мост. Пратеникът на Ябу-сама се появи на смрачаване и се престори, че се моли заедно с мен, докато останахме сами. После прошепна следното: Ябу-сама каза да предам, че ще остане да пренощува в крепостта и ще се върне утре заран. Тази вечер в крепостта има официален прием, даван от генерал Ишидо, на който ще бъдете поканен. И накрая да имате пред вид „седемдесет“. Самураят повтори това два пъти и затова предположих, че е някакъв ваш личен шифър.