Блакторн кимна, но не му каза, че това е една от няколкото предварително уговорени пароли, за които се бяха разбрали с Ябу. „Седемдесет“ означаваше, че корабът трябва да е готов за незабавно отплаване. Но като се имаше пред вид, че всичките му самураи, моряци и гребци бяха, така или иначе, на кораба и не им бе позволено да го напускат, корабът си беше готов. При това всички знаеха много добре, че са във вражески води, и бяха нащрек, така че на Блакторн му беше ясно, че никак няма да е трудно при даден сигнал да потеглят незабавно.
— Продължавайте, Урага-сан.
— Това е всичко. Не съм ви казал само, че Тода Марико-сан е пристигнала днес.
— А! Нима… май че е пътувала доста бързо — пътят от Йедо дотук не се ли взема за по-дълго време?
— Да, господарю. Всъщност, докато чаках, видях кортежа й да прекосява моста. Беше следобед, по средата на часа на козата. Конете бяха целите в пяна и кални, а носачите бяха капнали от умора. Водеше ги Йошинака-сан.
— Видя ли ви някой от тях?
— Не, господарю, не мисля.
— Колко души бяха?
— Около двеста самураи, носачи и товарни коне. Придружаваха ги два пъти повече Сиви. На един от конете имаше натоварен кафез с пощенски гълъби.
— Добре. Друго?
— Тръгнах си при първа възможност. Недалеч от мисията на езуитите има една гостилничка, където често ходят търговци на ориз, коприна и езуити от мисията. Влязох вътре и докато ядях юфка, се ослушвах какво си говорят. Делегатът-посетител в момента е пак тук. В околностите на Осака са покръстили още много народ. Разрешено им е да отслужат голяма литургия след двадесет дни в чест на Кияма и Оноши.
— Това важно ли е?
— Да, и освен това учудващо, че са разрешили открито да се отслужи подобна литургия. Щяла да бъде в чест на деня на свети Бернард. След двадесет дни означава на другия ден след тържествената церемония по приемането на поклоните от страна на Божествения.
Ябу беше съобщил на Блакторн чрез Урага за пристигането на императора. Новината моментално се разнесе из целия кораб и засили чувството за надвиснала беда, което и без това бе обзело всички.
— Друго?
— Из пазара се носят най-различни слухове, повечето лоши. Йодоко-сама, вдовицата на тайко, била много болна. Това е лошо, Анджин-сан, защото съветите й винаги се вземаха предвид и е много благоразумна. Казват също, че Торанага-сама вече наближавал Нагоя, други твърдят, че още не бил пристигнал дори в Одавара. Никой не знае на какво да вярва. Всички смятат, че тази година реколтата тук, в Осака, ще бъде много лоша, което ще рече, че значението на Кванто нараства неимоверно. Повечето са убедени, че веднага след смъртта на Торанага ще избухне гражданска война и великите даймио ще се счепкат помежду си. Цената на златото се е качила главоломно, а лихвите са стигнали седемдесет процента, което…
— Това е прекалено много, трябва да сте сбъркали нещо. — Блакторн стана и си разкърши гърба, после уморено се облегна на трапа. Урага и самураите също станаха учтиво заедно с него. Би било невъзпитано те да седят, докато господарят им е прав.
— Моля да ме извините, Анджин-сан — продължи Урага, — но лихвата никога не е по-ниска от петдесет процента, често стига до шестдесет и пет, седемдесет, дори осемдесет на сто. Преди около двадесет години Делегатът-посетител изпрати искане до Светия… до папата, да ни позволи… да разреши на братството да дава заеми с десет процента лихва. Той имаше право, че ако папата се съгласи с предложението му — а то така и стана, Анджин-сан, — това ще привлече много хора към вярата, защото само християните имат право на заеми с такава ниска лихва. Във вашата страна не вземат ли такива лихви?
— Рядко. Това е пладнешки обир! Грабителство! Разбирате ли какво значи думата „грабителство“?
— Да, знам думата. Но при нас е така. Бях започнал да ви казвам, че цената на ориза също много се е покачила. И това е много лошо предзнаменование. Сега е двойно по-висока от преди няколко седмици, когато бях тук за последен път. Земята в момента е евтина. Сега е удобно да се купува земя или къща. По време на тайфуна и пожара са били унищожени около десет хиляди къщи и две-три хиляди души са загинали. Това е всичко, Анджин-сан.