— Добре. Добре сте се справили. Изтървали сте си истинското призвание.
— Моля, господарю?
— Нищо. — Блакторн не знаеше доколко може да се шегува с Урага. — Добре се справихте.
— Благодаря, господарю.
Блакторн се замисли за малко, после го попита за приема на другия ден и Урага му даде няколко съвета. Накрая му разказа как се измъкнал от стражата.
— Прическата щеше ли да ви издаде?
— О, да. Достатъчно, за да ме закарат при началството си. — Урага избърса потта от лицето си. — Ама че е горещо!
— Да — учтиво се съгласи Блакторн и започна да пресява наум получените сведения. Загледа се навътре в морето и по навик прецени небето, вятъра, вълните. Всичко беше благоприятно, рибарските лодки доволно се поклащаха в такт с прилива. На носа на всяка имаше по един рибар с копие в ръка под фенера, който държеше в другата ръка. От време на време забиваше острието във водата и почти винаги изваждаше по някоя едра риба, която се извиваше и гърчеше и се опитваше да се отскубне.
— И последно, господарю. Отидох до мисията — исках да кажа, че се навъртах около нея. Пазачите са нащрек и не можах да вляза — поне така си мисля. Поогледах се наоколо, но преди да тръгна, видях как вътре влезе Чимоко, прислужничката на Тода-сама.
— Сигурен ли си?
— Да. С нея имаше още една прислужничка. Мисля, че…
— Марико-сан? Преоблечена?
— Не, господарю, не беше тя. Тази беше много висока.
Блакторн погледна отново към морето и промърмори — повече на себе си:
— Какво ли, значи това?
— Марико-сама е христи… католичка, нали? Познава добре Делегата-посетител. Той лично я покръсти. Тя е една от най-важните и най-известните дами в цялата империя след трите висши благороднички — Очиба-сама, Генджико-сама и Йодоко-сама, вдовицата на тайко.
— Мислите ли, че е поискала да се изповяда? Или да поръча служба? Или може би да иска съвет? Затова да е изпратила Чимоко да уреди всичко.
— Едно от тези неща или всички заедно. Съпругите на всички даймио и на съюзниците на генерала, а също и онези, които могат да му се противопоставят, нямат право да напускат крепостта. Влязат ли веднаж вътре, там си и остават — като риба в аквариум, която чака да я пробучат с копие.
— Престанете! Стига с тези черни приказки!
— Извинете. И все пак, Анджин-сан, според мен Тода-сама няма да излезе вече оттам. Чак на деветнадесетия ден.
— Казах ви вече — стига! Знам всичко за заложниците и деветнадесетия ден.
На палубата беше тихо и те разговаряха с приглушени гласове. Телохранителят спокойно чакаше края на вахтата на Блакторн. Водата се плискаше в корпуса на кораба, а въжетата приятно поскърцваха. След малко Урага пак се обади:
— Може би Чимоко е занесла покана за Делегата-посетител да посети Тода-сама в крепостта? Когато прекоси моста, с нея имаше охрана. От първия момент, в който Тода Марико-но-Бунтаро-но-Джинсай е прекосила границата на Торанага-сама, тя е била поета от Сива охрана — в това не се съмнявам.
— Ще можем ли да разберем дали Делегатът-посетител ще отиде в крепостта?
— Да, не е трудно.
— Как мога да разбера какво ще си кажат… или какво ще стане…
— Това вече е трудно, много трудно. Много съжалявам, но ще говорят на португалски или латински, а освен нас двамата никой друг не говори и двата езика. А те веднага ще ме познаят. — Урага махна към крепостта и града. — Пълно е с християни. Всеки ще спечели голямо благоволение, ако премахне някой от нас — мен или вас.
Блакторн не каза нищо. Нямаше какво да каже. Главната кула ясно се открояваше на фона на звездното небе и той си спомни разказа на Урага за легендарното неизброимо съкровище, скрито вътре в нея — всичко, заграбено от тайко от цялата империя. Ала сега си мислеше за Торанага — какво ли прави, какво ли крои, какво ли смята да прави? И къде е Марико? Има ли смисъл да ходи в Нагасаки?
— Казвате, Ябу-сама, че деветнадесетият ден е ден последен, ден на смъртта? — попита го той още веднъж и почувствува, че му се гади при мисълта за клопката, приготвена за Торанага. А, значи, и за него, и за „Еразъм“.
— Шигата га най. Ще отидем бързо до Нагасаки и пак ще се върнем. Бързо, нали разбирате? Само четири дни за наемане на хората. После обратно тук.
— Но защо? Когато Торанага дойде, всички ще умрем, нали?