Тъмнината прави нещата още по-черни, мислеше Блакторн.
Нощта в ямата беше безкрайна.
На разсъмване писъците стихнаха. А когато през отвора се просмука малко светлина, забелязаха забравения самурай.
— Какво да го правим — попита ван Нек.
— Не знам. Има вид на изплашен, също като нас — отговори Блакторн с разтуптяно сърце.
— Господи, дано не започне нещо…
— Ах, Исусе, измъкни ме оттук! — Гласът на Кроок се издигна в кресчендо. — Помооощ!
Ван Нек, който беше най-близо до него, го разтърси ч започна да го успокоява:
— Недей, момчето ми, ние сме в божиите ръце. Той бди над нас.
— Вижте ми ръката — изстена Маецукер. Раната вече бе загноила.
Блакторн се изправи на треперещите си крака.
— Ако не се измъкнем оттук, до ден — два всички ще откачим — каза той, без да се обръща към никого.
— Останахме почти без вода — забеляза ван Нек.
— Колкото с останала, ще я разпределим на дажби Една част ще изпием сега, друга — по пладне. Ако имам късмет, ще ни стигне за три пъти. Проклети да са тези мухи!
Той намери чашата и им раздаде дажбата, а сега сърбаше своята, като се опитваше да разтегне за по-дълго време живителната влага.
— Ами японецът? — попита Шпилберген. Капитанът се справи най-добре от всички през страшната нощ, защото си запуши ушите с малко кал, да не чува крясъците, а тъй като беше най-близо до бъчонката с водата, тихомълком бе утолявал жаждата си. — Какво ще правим с него?
— Трябва да му дадем вода — обади се ван Нек.
— Чумата да го тръшне — възрази Сонк. — Аз съм против.
Гласуваха и бе решено да не му се дава вода.
— Не съм съгласен — заяви Блакторн.
— Ти не си съгласен с нищо, излязло от нас — стрелна го ядно Ян Ропер. — Той е враг! Дявол-езичник, при това за малко да те убие.
— Ти щеше да ме убиеш за малко! Поне десетина пъти! Ако мускетът ти не беше засякъл в Санта Магделяна, щеше да ми отнесеш главата!
— Не се целех в теб, а в гнусните изчадия адови!
— Те бяха само невъоръжени свещеници! И освен това имаше достатъчно време.
— Не се целех в теб.
— На няколко пъти за малко да ме убиеш заради проклетата ти избухливост, проклетия ти фанатизъм и проклетата ти глупост!
— Богохулството е смъртен грях! Не споменавай напразно името господне! Ние сме в неговите ръце, а не в твоите! Не си крал и това не ти е кораб! Да не си пазач…
— Въпреки това ще изпълняваш моите заповеди!
Ян Ропер се огледа наоколо, като напразно търсеше подкрепа.
— Прави каквото щеш — намуси се накрая той.
— Така и ще правя!
Самураят беше пресъхнал от жажда като тях, ала Поклати отрицателно глава, когато му предложиха чашата. Блакторн се поколеба и я допря до подпухналите му устни, ала той грубо я блъсна, разсипа водата и изграчи нещо с рязък глас. Блакторн се приготви да посрещне удар, но такъв не последва. Човекът не се помръдна повече, само продължи да съзерцава пространството.
— Той е луд. Всички са луди — обади се Шпилберген.
— Тъкмо ще има повече вода за нас. Това поне е добре — каза Ян Ропер. — Да върви в пъкъла, където му е мястото!
— Как се казваш? Име — попита Блакторн. Той повтори въпроса си по няколко начина, ала самураят сякаш не го чуваше.
Оставиха го на мира. Но не го изпускаха от очи, сякаш беше скорпион. Той не отвръщаше на погледите им. Блакторн беше убеден, че самураят вземаше някакво решение, но не можеше да отгатне какво именно. За какво ли мисли — питаше се той. Защо отказа водата? Защо го, оставиха тук? Дали беше грешка на Оми? Едва ли. Нарочно? Едва ли. Бихме ли могли да го използуваме по някакъв начин, за да се измъкнем? Едва ли. На всички въпроси мога да отговоря само с „едва ли“ и едно е ясно — ще си стоим тук, докато те самите не решат да ни пуснат — ако ни пуснат. А какво ще правим, ако ни пуснат? Какво е станало с Питерзоон?
Мухите се виеха на облаци в пладнешката мараня.
Ах, господи, само да можех да си полегна! Само да можех да се намеря сега в онази баня! А онзи старец с железните пръсти! Да можех да го използувам за час-два!
Какъв провал! Да изгубим всички кораби и толкова хора, за да стигнем дотук! Пълен провал. Или почти. Някои от нас са все още живи.
— Лоцмане! — Ван Нек го друсаше за рамото. Беше заспал. — Японецът — кланя ти се вече от минута и повече.