— Да, разбрах. Много съжалявам.
— Добре. — И Кияма се обърна високомерно към Ишидо: — Трябва да изгоним тази секта и тези варвари от империята. Ще предложа това на следващото заседание на Съвета. Открито искам за заявя, че Торанага-сама е постъпил много неблагоразумно, като е направил самурай един чужденец, и то именно този. Това е много опасен прецедент.
— Но това няма никакво значение! Всички грешки, извършени от настоящия господар на Кванто, ще бъдат поправени в най-скоро време, нали?
— Всеки греши, височайши генерале — натъртено продължи Кияма. — Само господ е безгрешен и вижда всичко. Единствената истинска грешка, извършена от Торанага-сама е, че постави своите интереси над тези на наследника.
— Да — съгласи се Ишидо.
— Моля да ме извините — намеси се Марико, — но това не е истина. Съжалявам, но вие и двамата грешите по отношение на моя господар.
Кияма се обърна към нея най-учтиво:
— Имате пълно право да твърдите това, Марико-сан. Но нека не го обсъждаме тази вечер. Къде се намира в момента Торанага-сама, височайши генерале? Какви са последните новини?
— Вчерашният пощенски гълъб донесе съобщението, че е в Мишима. Сега вече всеки ден получавам доклади за придвижването му.
— Добре. Значи, след два дни ще напусне границите на провинцията си?
— Да. Икава Джикю-сама е готов да го посрещне както подобава.
— Добре. — Кияма се усмихна на Очиба. Той бащински я обичаше. — Когато дойде денят, Очиба-сама, може би ще помолите наследника да позволи на регентите да му се поклонят?
— Това ще е голяма чест за наследника, Кияма-сама — отговори тя под бурните овации на присъствуващите. — А след това той кани вас и всички останали да бъдат негови гости на състезанието по стихотворство. Може би регентите ще се съгласят да бъдат съдии на съревнованието?
Отново овации.
— Благодаря, но може би по-добре ще е вие и принц Огаки, и някои от дамите да бъдете съдии?
— Добре, щом желаете.
— И каква ще бъде темата, Очиба-сама? И каква ще е първата строфа? — попита Кияма, много доволен, тъй като освен че умело боравеше с меч, беше и виден стихоплетец. Яростната му войнственост по време на бой беше пословична.
— Моля ви, Марико-сан, бихте ли отговорили на Кияма-сама? — попита Очиба и присъствуващите отново се възхитиха на нейната находчивост. Знаеше се, че никак не я бива като поетеса — за разлика от Марико, която беше прочута с таланта си.
Марико се зарадва, че дългоочакваният момент настъпи. Замисли се и каза:
— Трябва да е свързано с днешния ден, Очиба-сама, затова първата строфа ще бъде:
Очиба и всички останали я поздравиха за прекрасния избор. Кияма изведнъж стана много любезен.
— Чудесно! — одобри той. — Но много ще ни е трудно да се състезаваме с вас, Марико-сан.
— Надявам се да ме извините, Кияма-сама, но аз няма да се състезавам.
— Как може без вас! Разбира се, че ще се състезавате! — засмя се Кияма. — Та вие сте една от най-добрите поетеси в империята! Ако вие не участвувате, състезанието няма да е на ниво.
— Много съжалявам, но ще ме извините — няма да съм тук.
— Не ви разбирам.
— Какво искате да кажете, Марико-сан? — попита Очиба.
— Ах, извинете ме, Очиба-сама, но утре напускам Осака — заедно с Кирицубо-сан и Садзуко-сан.
Усмивката на лицето на Ишидо се стопи.
— И къде заминавате?
— Ще отидем да посрещнем господаря си, Ишидо-сама.
— Но той… Торанага-сама ще бъде тук след няколко дни!
— Садзуко-сан месеци вече не е виждала съпруга си, а моят господар все още не е имал удоволствието да види най-малкия си син. Кирицубо-сан ще дойде естествено с нас. Той отдавна не е виждал господарката на своите дами.
— Торанага-сама ще бъде тук в най-скоро време и не е необходимо да го посрещате.
— Според мен е необходимо, височайши генерале.
— Та вие едва пристигнахте и ние още не сме се насладили на вашата компания, която очаквахме с такова нетърпение, Марико-сан — сухо и остро отекна гласът на Ишидо. — И най-вече Очиба-сама. Съгласен съм с Кияма-сама — разбира се, че трябва да се съревновавате.