— А ще уважите ли тяхна молба?
— Моля да ме извините, но и на този въпрос отговорът е не.
— Ще се съгласите ли да изпълните молба от наследника и Очиба-сама?
— Каква молба, извинете?
— Да им погостувате няколко дни, докато решим този въпрос.
— Моля да ме извините, но какво има да се решава?
Търпението на Кияма се изчерпа и той избухна:
— Първо, бъдещето и добруването на империята, второ, бъдещето на църквата и трето — вие! Очевидно близкото ви общуване с варварина ви е заразило и е отровило мозъка ви, както и бях предположил!
Марико нищо не каза, само го погледна в очите. С усилие на волята си Кияма се овладя.
— Моля да извините… невъздържаното ми поведение… и лошите ми обноски — навъсено каза той. — Оправдава ме само силната ми загриженост. — Той се поклони с достойнство. — Моля за прошка.
— Грешката беше моя, господарю. Моля да ме извините, задето наруших хармонията ви и ви причиних неприятности. Но нямам друг избор.
— Вашият син ви посочи един, а аз — няколко.
Тя не му отговори.
Всички усетиха как атмосферата в стаята се нажежава, макар че вечерта беше прохладна, а лекият морски ветрец караше пламъците на факлите да танцуват.
— Значи, решението ви е твърдо?
— Нямам избор, господарю.
— Добре, Марико-сан. Тогава няма какво друго да си кажем. Освен да повторя, че ви нареждам да не настоявате — и ви моля за това.
Тя леко наклони глава.
— Саруджи-сан, бихте ли ме почакали навън? — властно нареди Кияма. Момчето беше тъй разстроено, че от гърлото му почти не излезе звук.
— Да, господарю. — То се поклони на Марико. — Моля да ме извините, майко.
— Господ да ви пази вовеки веков.
— И вас.
— Амин! — додаде Кияма.
— Лека нощ, синко.
— Лека нощ, майко.
Щом останаха сами, Кияма каза:
— Делегатът-посетител е много обезпокоен.
— За мен ли, господарю?
— Да. Също и за светата църква и варварина. За варварския кораб. Но първо ми разкажете за него.
— Той е изключителен човек, много силен и умен. А морето му е… в морето е като у дома си. Сякаш се слива с кораба и със стихията, а излезе ли в открито море — никой не може да се сравнява с него по ум и съобразителност.
— Дори Родригес-сан?
— Анджин-сан на два пъти излиза победител от двубой с него. Веднъж тук и веднъж по пътя на Йедо. — И тя му разказа за появата на Родригес по време на престоя им в Мишима, за скритото оръжие и всичко, което бе чула. — Ако корабите им са еднакви и са поставени при еднакви условия, победител ще излезе Анджин-сан. Но според мен ще победи, така или иначе.
— Разкажете ми за кораба. Тя се подчини.
— А васалите му?
Марико не скри нищо — предаде нещата такива, каквито ги бе видяла.
— Защо според вас Торанага му върна кораба, парите, свободата, че и васали му даде?
— Господарят не е споделял с мен съображенията си.
— Моля ви за вашето мнение.
— За да пусне Анджин-сан срещу враговете си — веднага отговори тя и добави, без да се извини: — Щом ме питате, ще ви кажа: в случая личните врагове на Анджин-сан са и врагове на господаря Торанага — португалците, господарите Харима и Оноши, и вие самият, Кияма-сама.
— И защо Анджин-сан ни смята за свои лични врагове?
— Заради Нагасаки, търговията и контрола, който упражнявате върху бреговете на Кюшу. Също така, защото сте главните католически даймио.
— Църквата не е враг на Торанага-сама. Нито светите отци.
— Съжалявам, но според мен Торанага-сама е на мнение, че светите отци-поддържат Ишидо-сама, така както и вие го поддържате.
— Аз поддържам наследника и съм против вашия господар, защото той не го поддържа и ще погуби нашата църква.
— Извинете, но това не е истина. Моят господар стои много над Ишидо-сама. Вие сте се били поне двадесет пъти, ако не и повече, на негова страна и знаете много добре, че човек може да му има доверие. Защо се присъединявате към заклетия му враг? Торанага-сама винаги е бил поддръжник на търговията и съвсем не е против християните като височайшия генерал и Очиба-сама.
— Моля да ме извините, Марико-сан, но кълна се в бога — Торанага тайно ненавижда християнската вяра и вътре в себе си е твърдо решен да погуби наследника и Очиба-сама. Неговата върховна цел е шогунатът и само шогунатът! Копнее да стане шогун и възнамерява да изпълни тази си мечта — за това свидетелствуват всичките му постъпки.