— Възможно е — бавно изговори Кияма.
— Причината да се закриля Анджин-сан може да е една-единствена — за да бъде използуван. Как? Само срещу португалците — и следователно срещу всички даймио-католици.
— Възможно е.
— Според мен Анджин-сан е също толкова важен за вас, колкото за Оноши или Ишидо, или дори за моя господар. Жив. Защото познанията му са безгранични. А само знанията могат да ни защитят от варварите — дори от португалците.
— Можем да ги смажем и прогоним, когато си пожелаем — презрително изпръхтя Кияма. — Те са едни конски мухи и нищо повече.
— Ако светата църква победи и цялата страна бъде покръстена, за което горещо се молим, тогава какво ще стане? Ще оцелеят ли законите ни? А бушидо — ще оцелее ли срещу силата на божиите заповеди? Според мен — няма, какъвто е случаят с целия католически свят. Нищо няма да оцелее, ако светите отци надделеят, ако не сме подготвени.
Той нищо не отговори.
— Моля ви, Кияма-сама, попитайте Анджин-сан — нека ви разкаже какво се е случило в останалата част от света.
— Нищо няма да го питам. Според мен той ви е омагьосал, Марико-сан. Аз вярвам на светите отци. Смятам, че Анджин-сан е ученик на дявола и ви моля да осъзнаете, че вече сте заразена от ерес. На три пъти казахте „католически“ вместо „християнски“. Не означава ли това, че сте съгласна с него за съществуването на две вери, две еднакво истинни разновидности на Правата вяра? А тазвечерната ви заплаха не е ли нож в сърцето на наследника? И не е ли в разрез с интересите на църквата? — Той стана. — Благодаря ви за сведенията, които ми съобщихте. Дано господ ви закриля.
Марико извади от ръкава си малък и тънък запечатан свитък.
— Торанага-сама ме помоли да ви предам това.
— Знаете ли какво пише вътре, Марико-сан?
— Да. Беше ми заповядано, ако нещо се случи, да го унищожа и да ви предам посланието устно.
Кияма счупи печата. В писмото си Торанага отново повтаряше желанието си да сключи мир с него, потвърждаваше пълната си подкрепа за наследника и наследяването и накратко съобщаваше за случая с Оноши. Завършваше така:
„Нямам доказателства за това, но Урага-но-Тадамаса ще ви ги даде и затова именно го изпращам в Осака — за да го разпитате, ако желаете. Имам обаче доказателство за нещо друго — за това, че Ишидо е нарушил тайното ви споразумение след моята смърт да даде Кванто на вас и вашите наследници. Той също така тайно е обещал Кванто на моя брат Дзатаки, ако ме предаде — нещо, което Дзатаки вече направи. Моля да ме извините, стари приятелю, но вие също сте предаден. След моята смърт ще бъдете унищожен заедно с цялото си потомство, както впрочем и християнската църква. Моля ви да размислите. Скоро ще получите доказателство за моята искреност.“
Кияма прочете писмото два пъти, а тя не го изпускаше от очи, както й беше наредено.
— Наблюдавайте го през цялото време, Марико-сан — заповяда й Торанага. — Не съм напълно сигурен, че е сключил подобно споразумение с Ишидо за Кванто. Шпионите ми докладваха за това, но не съм сигурен. А от реакцията му ще разберете със сигурност или от липсата на такава, ако му предадете писмото в подходящ момент.
И тя видя реакцията на Кияма. Значи, и това е вярно, помисли си Марико. Старият даймио вдигна поглед към нея и каза безизразно:
— Значи, вие сте доказателството за неговата искреност? Жертвеният агнец?
— Не, Кияма-сама.
— Не ви вярвам. И на него не вярвам. Оноши може и да ме е предал. Но останалото… Торанага си е пак същият стар хитрец — смесва полуистините с мед и отрова. Боя се, че предадената сте вие, Марико-сан.
Глава петдесет и четвърта
— По пладне потегляме.
— Не, Марико-сан — възрази Садзуко и сълзите проличаха в гласа й.
— Да — твърдо каза Кири. — Ще тръгнем, както казвате.
— Но те ще ни спрат! — избухна младото момиче. — Няма никакъв смисъл.
— Не, Садзуко-сан, трябва да тръгнем.
— Марико-сан е права — съгласи се Кири. — Имаме заповеди. — И тя започна да обсъжда някои подробности във връзка със самото пътуване. — Ако искате, утре заран ще сме готови.
— По пладне трябва да тръгнем. Той така каза, Кири-сан — отговори Марико.