— Здравейте. — Марико погледна към Сивите. — Трябва да поговоря с Анджин-сан насаме.
— Можете да разговаряте с него най-спокойно, Тода-сама — почтително отвърна капитанът им. — Но за жалост имаме заповед лично от Ишидо-сама да не го оставяме сам, под страх от смъртно наказание.
Йошинака, който беше дежурен офицер тази вечер, се приближи до тях.
— Моля да ме извините, Тода-сама, но трябваше да си дам съгласието за тези двадесет души охрана за Анджин-сан. Молбата беше лично от Ишидо-сама. Много съжалявам.
— Щом Ишидо-сама е толкова загрижен за безопасността на Анджин-сан, те са добре дошли — каза Марико, но отвътре кипеше от недоволство.
Йошинака се обърна към капитана на Сивите.
— Докато Тода-сама разговаря е него, аз ще отговарям за безопасността му. Можете да почакате вън.
— Много съжалявам! — твърдо се възпротиви самураят. — Аз и моите хора нямаме друг избор, освен да не го изпускаме от очи.
— Аз също ще остана тук. Разбира се, че трябва да има някой при него.
— Много се извинявам, Кирицубо-сама, но и ние трябва да присъствуваме. Моля за извинение, Тода-сама — продължи капитанът, като се чувствуваше неловко. — Никой от нас не говори варварски.
— Никой не казва, че ще бъдете невъзпитани и ще подслушвате — почти разярена отговори Марико, — но обичаите на варварите са различни от нашите.
— Очевидно Сивите трябва да се подчинят на заповедта на господаря си — намеси се Йошинака. — Вие имахте пълно право тази вечер, като казахте, че единственият и най-важен дълг на самурая е към неговия господар, Тода-сама, и много правилно постъпихте, като го изтъкнахте на публично място.
— Да, права бяхте — съгласи се и капитанът на Сивите, не по-малко горд. — Животът на самурая няма друг смисъл.
— Благодаря — зарадва се тя на уважението, което й засвидетелствуваха.
— Би трябвало да уважим обичаите на Анджин-сан, ако можем, капитане — продължи Йошинака, като се обърна към Сивия. — Може би ще ви посоча изход от положението. Елате с мен. — И той ги поведе обратно към залата за аудиенции. — Моля ви, Тода-сама, бихте ли завели Анджин-сан ей там за да разговаряте с него? — посочи той отдалечената платформа. — А пазачите на Анджин-сан могат да охраняват вратите и по този начин да изпълнят дълга си към своя господар. Ние ще изпълним нашия, а вие ще разговаряте с Анджин-сан в съответствие с неговите обичаи.
Марико обясни на Блакторн думите на Йошинака и благоразумно додаде на латински:
— Нито за миг няма да ви оставят сам тази нощ. Изход няма, освен да наредя да ги убият, ако пожелаете.
— Единственото ми желание е да поговорим насаме, но не и с цената на нечий живот. Благодаря, че ме попитахте.
— Много добре, благодаря — обърна се Марико към Йошинака, — бихте ли изпратили някой да донесе мангали с благовонно дърво, за да се пазим от комарите?
— Разбира се. Извинете, Тода-сама, има ли някакви новини за Йодоко-сама?
— Не, Йошинака-сан. Доколкото разбрахме, не изпитва големи болки. — Тя се обърна към Блакторн: — Да отидем да седнем там, Анджин-сан.
Той я последва. Кири се върна в покоите си, а Сивите завардиха вратите на залата за аудиенции.
Капитанът на Сивите бе застанал близо до Йошинака.
— Не ми харесва тази работа — прошепна той намръщено.
— Да не би Тода-сама да измъкне меча от пояса му и да го убие? Не искам да ви обиждам, капитане, но къде ви е умът?
И Йошинака закуцука навън да провери останалите постове. Капитанът не откъсваше очи от платформата. Марико и Анджин-сан седяха един срещу друг, осветени силно от пламъците на факлите. Не ги чуваше какво си казват. Съсредоточи поглед върху устните им, но и това не помогна, макар че зрението му беше отлично и говореше добре португалски. Предполагам, че пак разговарят на езика на светите отци, помисли си той. Ужасен език — невъзможно е да го научи човек.
Но в края на краищата, какво значение има? Защо да не поговори насаме с еретика, щом й се иска? И двамата няма да живеят още дълго. Колко тъжно. Ах, пресвета Богородице, вземи я под своя закрила за вечни времена заради нейната смелост.
— По-безопасно е да говорим на латински, Анджин-сан. И тя пропъди с ветрилото си един бръмчащ комар.
— Оттук могат ли да ни чуват?