— Изкарай на палубата и двете вахти — да проверят всички мускети и оръдия, всичко! Един бог знае в кой момент ще ни потрябват.
— Дадено, лоцмане! — Песаро заплашително се приближи до артилериста. — Довечера ще ти пикая в грога, Гомес, заради цялата допълнителна работа, която ни отвори, и ще те накарам да го излочиш — при това с усмивка! Хайде, на работа!
По средата на главната палуба имаше осем малки оръдия — по четири от двете страни и едно голямо на кърмата. Стигаха, за да прогонят пиратски кораб без оръдия на борда, но не бяха достатъчни за нападение. Малката двумачтова фрегата се казваше „Санта Лус“.
Родригес остана на палубата, докато се увери, че екипажът се е захванал за работа, след което се облегна на парапета. Огряната от слънцето крепост беше като излята от олово, с изключение на главната кула, чиито стени бяха в синьо и бяло, а керемидите на покривите — позлатени. Плю във водата и се загледа в плюнката си — дали ще стигне до коловете на кея, както се надяваше, или ще се отправи навътре в морето. Отправи се към морето.
— Дявол да го вземе! — промърмори той на себе си и пак го хвана яд, че не е на собствената си фрегата „Санта Мария“. Прокле лошия си късмет — как така се случи, че когато най-много му трябваше, тя беше в Макао!
— Какво има, капитане? — бе попитал той Ферейра преди няколко дни в Нагасаки, когато го измъкнаха от топлата постеля на дома му, откъдето се виждаше целият град и пристанището.
— Трябва незабавно да замина за Осака — заяви надменно капитанът, наежен като боен петел дори в такъв ранен час. — Спешен сигнал от дел Аква.
— Сега пък какво има?
— Не съобщава никакви подробности — само пише, че било от жизнено важно значение за бъдещето на Черния кораб.
— Света Богородице, сега пък какво са забъркали? Какво значи жизнено важно значение? Корабът ни е от здрав по-здрав, дъното е чисто, снаряжението — отлично. Търговията процъфтява, дори по-добре, отколкото сме се надявали, всичко върви по план и навреме, японските маймуни се държат прилично, онзи свинска зурла Харима е сигурен, че… — Той млъкна и в мозъка му проблесна една-единствена мисъл: — Англичанинът! Да не би да са му дали кораб?
— Не знам. Но ако е така…
Родригес загледа входа на пристанището и почти беше сигурен, че ще види „Еразъм“, развял омразното английско знаме, очакващ като бясно куче деня, когато той, Родригес, ще потегли за Макао и оттам за своя дом.
— Исусе, божия майко и вси светии, пазете ни от това зло!
— Как ще стигнем най-бързо? С лорчата?
— Със „Санта Лус“, капитане. До един час можем да опънем платна. Но чуйте — англичанинът е безпомощен без екипаж. Не забравяйте…
— Ох, пресвета Богородице! Вие чуйте аз какво ще ви кажа! Той е научил да говори брътвежа им и, значи, ще може да използува японските маймуни! А японски пирати има предостатъчно и за двадесет екипажа, че и повече!
— Да, но не и артилеристи, нито опитни моряци, от каквито ще има нужда. А няма достатъчно време да обучи японци. Може би за догодина ще успее, но няма да ги използува срещу нас.
— И защо, дявол да го вземе, отчетата му дадоха речник — не мога да разбера! Мръсни диванета, само се бъркат, където не им е работата! Сигурно сатаната ги е бил обладал! Да, имам чувството, че англичанинът е под закрилата на самия дявол!
— А аз ви казвам — той просто е умен.
— Има хора, които по двадесет години живеят тук и не са научили една дума от този маймунски брътвеж. А той как е могъл, а? Казвам ви — продал е душата си на сатаната и в замяна е научил разни черни магии, които го пазят. Как другояче ще си обясните всичко? От колко години се опитваме да научим езика им — при това вие дори живеете с японка! Да, мамка му, като нищо ще може да използува пирати японци!
— Не, капитане, ще му трябват хора от Нагасаки и веднага ще го спипаме, а и вие вече оковахте всички подозрителни лица.
— С двадесет хиляди крусадос чисто сребро и обещанието да получи Черния кораб може да подкупи когото си поиска, включително пазачите на затвора, че и целия затвор, дявол да го вземе! Може би и вас ще може да ви подкупи!
— Внимавайте какво говорите!
— Вие сте едно долно испанско диване, Родригес! Вие сте виновен, че сега е жив! Два пъти го пуснахте да избяга! — Капитанът се изпъчи насреща му вбесен. — Трябваше да го убиете, когато ви беше в ръцете!
— Възможно е, но не ми се удаде — горчиво промълви Родригес. — Опитах се да го убия, но не можах!