— Какъв план? — попита Блакторн.
— Ще говорим после. Стойте наблизо. Не говорете нищо, разбирате ли?
— Да.
Ябу излезе през портата, придружен от десет Кафяви. Двадесет Сиви веднага се залепиха за тях и всички заедно се спуснаха надолу по улицата. Неговият дом беше след първия завой. Сивите останаха пред портата, а на Кафявите Ябу махна да го чакат в градината и влезе сам в къщата.
— Невъзможно, генерале — възрази Очиба. — Не можете да допуснете дама от нейния ранг да извърши сепуку. Съжалявам, но сте хванат натясно.
— И аз така мисля — натъртено каза Кияма.
— Най-почтително ви заявявам, Очиба-сама — отвърна Ишидо, — че каквото и да бях казал, нямаше да има никакво значение за нея — все едно, че съм пръднал. Тя вече е била решила — или по-скоро Торанага е решил всичко предварително.
— Разбира се, че той стои зад всичко това — съгласи се Кияма, тъй като Очиба беше дълбоко възмутена от невъзпитаните приказки на Ишидо. — Съжалявам, но той пак ви надхитри. И въпреки всичко не бива да допускате да извърши сепуку.
— Че защо?
— Моля ви, височайши генерале, много съжалявам, но трябва да говорим по-тихо — помоли Очиба. Намираха се в просторното предверие на стаята, където Йодоко лежеше болна, във вътрешната част на главната кула, на втория етаж. — Убедена съм, че грешката не е ваша и все ще се намери някакъв изход от положението.
— Не бива да й разрешавате да изпълни докрай намисленото, генерале — тихо промълви Кияма. — Това ще зарази всички други дами в крепостта. Ишидо го изгледа злобно.
— Изглежда, забравихте, че две от тях бяха убити по погрешка, без това ни най-малко да смути останалите — като изключим факта, че повече опити за бягство не последваха.
— Това беше страшна грешка, генерале, страшна! — намеси се Очиба.
— Съгласен съм, но ние сме в състояние на война и Торанага все още не е в ръцете ни, а докато той е жив, вие и наследникът сте в голяма опасност.
— Много съжалявам. Не се безпокоя за себе си, а само за моя син — побърза да поясни Очиба. Но, така или иначе, те трябва да се върнат тук след осемнадесет дни. Съветвам ви да ги пуснете.
— Излишен риск. Съжалявам. Освен това не сме сигурни, че тя наистина възнамерява да извърши сепуку.
— Възнамерява — презрително му възрази Кияма. Той беше възмутен от дребнавостта на Ишидо в тази разкошна стая, която така живо му напомняше за тайко — неговия приятел и почитан покровител. — Тя е самурай!
— Да — съгласи се Очиба. — Съжалявам, но и аз мисля като Кияма-сама. Марико-сан ще изпълни заплахата си. А след нея и онази — дъртата Ецу! Тези Маеда са големи горделивци.
Ишидо отиде до прозореца и надникна навън.
— Ако питате мен — ако щат да се самозапалят и да изгорят. Тази Тода нали е християнка? Доколкото знам, самоубийството противоречи на религията й. Би било много страшен грях.
— Да, но тя ще има секундант — така че няма да се смята за самоубийство — поясни Кияма.
— Ами ако няма секундант?
— Какво?
— Ако бъде обезоръжена и няма секундант?
— Как ще стане това?
— Ще я пленя. Ще я затворя с грижливо подбрани прислужнички и ще я държа, докато Торанага прекоси границата. — Ишидо се усмихна. — След това да прави, каквото ще. Дори с удоволствие ще й помогна.
— Че как ще я плените? — учуди се Кияма. — Винаги ще й остане време за сепуку или да се промуши с ножа си.
— Възможно е. Но все пак — ако успея да я пленя, обезоръжа и задържа няколко дни? Защото тези няколко дни очевидно са от жизнено важно значение за тях и тя именно затова настоява да тръгне още днес, преди Торанага да е прекосил границата.
— Има ли начин да се направи това? — попита Очиба.
— Може би… — отвърна замислено Ишидо. Кияма също се замисли.
— Торанага трябва да е тук след осемнадесет дни. Може да се бави на границата най-много още четири дни. Значи, трябва да я задържим около седмица.
— Или завинаги — додаде Очиба. — Торанага толкова много се бави, че понякога започвам да си мисля, че изобщо няма да пристигне.
— Трябва да пристигне на двадесет и втори — доволен каза Ишидо. — Ах, Очи-ба-сама, хрумването ви беше блестящо — направо блестящо.
— Хрумването беше ваше, височайши генерале. — Гласът на Очиба беше приятно успокояващ, макар да бе смъртно уморена от прекараната безсънна нощ. — Ами Судара-сама и сестра ми? Те са при Торанага.