— Грешите. Той хиляди пъти е повтарял, че няма намерение да става шогун. Другите даймио се опитват да го използуват, за да задоволят собствените си амбиции. Винаги е било така. Торанага беше любимец на тайко. Винаги е почитал наследника. Освен това е от рода Миновара. Не допускайте Ишидо или регентите да ви заблудят. Те си имат своите планове и своите тайни, О-сан. Защо не я пуснете? Толкова е просто. Забранете й да пътува по море и по този начин винаги ще можете да я задържите някъде в нашите граници. Все още е в ръцете на генерала, също и Кири, и останалите. Ще бъде съпровождана от Сиви. Мислете така, както би мислил тайко в подобен момент или Торанага. Въвличат вас и сина ни в… — Думите й заглъхнаха и клепачите й затрепкаха. Но старата жена се напрегна и продължи със сетни сили: — Марико-сан не би могла да се съпротивлява на телохранителите си. А знам, че ще изпълни всичките си закани. Пуснете я.
— Ние, разбира се, мислихме за това, господарке — нежно и търпеливо заобяснява Очиба. — Но извън крепостта Торанага има скрити отряди от самураи — вътре и около Осака, — а ние нямаме представа колко са и къде са. Освен това има и тайни съюзници — също не знаем кои са те. Може да ни се изплъзне. А изтървем ли я, всички останали ще поискат да си отидат и ги губим като заложници. Нали се съгласихте, Йодоко-сан, не си ли спомняте?
— Спомням си, детето ми — въздъхна Йодоко и мисълта й се отправи другаде. — Ах, защо го няма нашия тайко да ни напътствува!
Тя започна да диша на пресекулки.
— Искате ли малко чай или саке?
— Да, чай, моля ви.
Очиба й помогна да пие от чашката.
— Благодаря, детето ми. — Гласът й бе станал още по-слаб, а напрегнатият разговор ускоряваше момента на смъртта. — Чуйте, момичето ми, трябва да се доверите на Торанага. Омъжете се за него и се споразумейте за унаследяването.
— Не, не! — възкликна Очиба, ужасена от това предложение.
— Яемон би могъл да управлява след него, а след Яемон — плодът на вашия брак. Синовете на нашия син с чест ще се закълнат във вечна вярност на новия наследник на Торанага.
— Той винаги е ненавиждал тайко и вие много добре го знаете, господарке. От него извират всичките ни неприятности. От години вече. Той, единствен!
— А вие? Какво ще кажете за своята гордост, дете?
— Той е врагът — нашият враг!
— Вие, момичето ми, имате двама големи врагове — вашата гордост и нуждата винаги да имате някой до себе си, когото да сравнявате с нашия съпруг. Послушайте ме, вие сте млада, красива и плодовита, заслужавате добър съпруг. Торанага е достоен за вас, както и вие за него. Той е единственият шанс за Яемон.
— Не, той е врагът ни!
— Той беше най-добрият приятел и верен васал на нашия съпруг. Без… без Торанага… толкова ли не виждате… ако не беше неговата помощ… помощта на Торанага… не виждате ли? Вие бихте могли… да се справите с него…
— Съжалявам, но аз го ненавиждам. Той ме отвращава, Йодоко-сан.
— Много жени… За какво говорех? Ах, да — много жени се омъжват за мъже, които са им физически неприятни и отвратителни, Благодаря на Буда, че не ми се наложи да изживея подобно нещо… — Старата жена се усмихна кротко. После въздъхна. Дълбока, тъжна въздишка, която излизаше тъй дълго от немощните й гърди, че Очиба си помисли — това е краят. Ала очите й отново се отвориха и на устните й се появи лека усмивка.
— Така ли е?
— Да.
— Ще го направите ли? Моля ви!
— Ще помисля.
Старите пръсти се опитаха да стиснат ръката й.
— Умолявам ви, обещайте да се омъжите за Торанага и тогава ще отида при Буда със съзнанието, че родът на тайко ще живее вечно като името му… като името му…
Сълзите се стичаха свободно по бузите на Очиба и тя милваше безжизнената ръка. Очите на старицата отново трепнаха и тя прошепна със сетно усилие:
— Трябва да пуснете Марико… Акечи Марико… Не… не й позволявайте да си отмъсти на нас за онова, което тайко й направи… на нея… на баща й…
Очиба се стресна, неочаквала такъв обрат.
— Какво?
Отговор не последва. Йодоко започна след малко да бърбори нещо несвързано:
— Скъпи Яемон… здравейте, момчето ми… милото… такова хубаво момче сте станали… а толкова много врагове, толкова е глупаво… Но и вие сте само едно видение, също като…
Разтърси я силна конвулсия. Очиба стискаше ръката й и я милваше.