— Кажи му да спре — предаде се Блакторн. — Помоли го да спре.
— Оми-сан пита съгласен ли си да се държиш добре.
— Да.
— Той пита — ще се подчиняваш ли на всички заповеди…
— Да, доколкото мога.
Оми отново каза нещо. Отчето му зададе някакъв въпрос и Оми кимна с глава.
— Той иска да отговаряш направо на него. На японски „да“ е „хай“. Той пита — ще се подчиняваш ли на всички заповеди?
— Доколкото мога, хай.
Водата започна да се загрява и момчето издаде стон, от който на Блакторн му призля. Пламъците на огъня, накладен върху тухли, зализаха желязото на котела. Японците трупаха още дърва.
— Оми-сан каза да легнеш. Веднага.
Блакторн изпълни заповедта.
— Оми-сан казва, че не те е оскърбявал лично и не е давал никакъв повод да го обиждаш. Тъй като си варварин и все още не умееш да се държиш, няма да те убият. Но ще те научат на обноски. Ясно ли е?
— Да.
— Той иска направо на него да отговаряш.
Момчето изкрещя високо, сякаш виеше. Воят му продължи, докато накрая припадна. Един от самураите придържаше главата му над водата.
Блакторн вдигна поглед към Оми. Помни, каза си той, помни, че животът на момчето зависи само от теб, животът на целия екипаж е в твоите ръце. Да, възрази дяволът в него, но кое ми гарантира, че това копеле ще спази споразумението?
— Ясно ли е?
— Хай.
Видя как Оми повдига кимоното си и разхлабва набедрената си превръзка. Очакваше да му се изпикае в лицето, но той се изпика върху гърба му. Кълна се в бога, закле се Блакторн, че ще запомня този ден и някак си, някъде Оми ще ми плати.
— Оми-сан казва, че да кажеш „ще пикая на някого“, е лоши обноски. Много лошо. Освен че е лоши обноски, също така е и много глупаво да кажеш, че ще пикаеш на някого, когато не си въоръжен. Лоши обноски е и съвсем глупаво да кажеш, че ще пикаеш на някого, когато си невъоръжен, безсилен и неподготвен да оставиш приятелите или близките си да загинат.
Блакторн не се обади, но не сваляше очи от Оми.
— Уакаримасу ка? — попита Оми.
— Пита разбираш ли.
— Хай!
— Окиро!
— Казва да станеш.
Блакторн се изправи, а главата му пулсираше от болка. Не откъсваше поглед от Оми, както и Оми от него.
— Ще отидеш с Мура и ще се подчиняваш на нарежданията му.
Блакторн не каза нищо.
— Уакаримасу ка? — рязко попита Оми.
— Хай! — Блакторн преценяваше разстоянието между себе си и Оми. Усещаше вече пръстите си върху врата му и се молеше да е достатъчно бърз, за да успее да му извади очите, преди да го откъснат от него. — А момчето?
Свещеникът попита Оми със запъване.
Оми погледна към казана. Водата дори не се беше затоплила. Момчето бе припаднало, но иначе му нямаше нищо.
— Извадете го — нареди той. — Извикайте лекар, ако е необходимо.
Самураите се подчиниха. Блакторн се наведе над момчето и му прислуша сърцето. Оми махна към свещеника.
— Кажи на водача, че и момчето може да напусне още днес ямата. Ако двамата, водачът и момчето, се държат добре, и друг варварин ще може да излезе утре оттам. После може би още един. Или повече от един. Може би. Зависи от поведението на онези, които вече са излезли. А ти — погледна Блакторн право в очите — ти отговаряш за най-малкото нарушение на някое правило или заповед. Ясно ли е?
След като свещеникът преведе казаното, Оми чу варваринът да казва „да“ и видя как част от смразяващата кръвта ярост изчезва от погледа му. Ала омразата остана. Колко глупаво, помисли си Оми, и колко е наивно да бъдеш така открит. Интересно какво щеше да направи, ако си бях поиграл с него — ако се бях престорил, че няма да изпълня обещанието си?
— Свещенико, как му беше името? Изговори го бавно.
Той изслуша името няколко пъти, но въпреки това му звучеше като пълна безсмислица.
— Можеш ли да го повториш — попита един от хората си.
— Не, Оми-сан.
— Свещенико, кажи му, че отсега нататък името му е Анджин — лоцман. Ясно ли е? Когато заслужи, ще го наричаме Анджин-сан. Обясни му, че в нашия език няма звуци, с които да можем да произнасяме неговото име. — И сухо додаде. — Опитай се да му внушиш, че това не го правим, за да го унижаваме. Довиждане, Анджин, поне засега.