На кулата двама Кафяви внимателно наблюдаваха покривите от другата страна на улицата. Единият се обърна, забеляза куките и започна да ги сочи разтревожено. Другарят му отвори уста да вдигне тревога, но в същия миг първият нинджа стигна до амбразурата и с рязко движение на китката метна един остър шурикен право в устата на самурая, която грозно се изкриви, ала той със сетни усилия въпреки това се опита да изкрещи. Тогава нинджа се нахвърли върху втория самурай, а ръката му с протегнати напред палец и показалец беше смъртоносно оръжие, насочено право към вратните вени. Ударът парализира нещастника, а втори страшен удар му пречупи врата със сухо изпукване. Без да губи време, нинджа се метна към първия самурай, който агонизираше, мъчейки се да изтръгне забитите в лицето и устата му остриета на шурикена, ала отровата вече бе свършила смъртоносната си задача.
С последно нечовешко усилие умиращият воин извади късия си меч и замахна. Ударът, макар и немощен, разсече дълбоко плътта на нинджа и дъхът му рязко секна, ала това не спря замаха на ръката му, която се заби в шията на самурая, отметна главата му назад и му скърши гръбнака. Той умря, преди да падне.
Нинджа кървеше обилно, но от устата му не се отрони нито звук. Той бе сграбчил мъртвия Кафяв и внимателно го полагаше върху каменните плочи, да не би да вдигне шум при падането си, а после коленичи до него. Останалите нинджа вече се бяха изкачили по въжетата и стъпиха на пода на кулата. Те наобиколиха ранения си другар, ала първо се погрижиха за безопасността на мястото. Раненият беше все така на колене до мъртвия самурай и се държеше за хълбока. Водачът прегледа раната му. От нея шуртеше силна струя кръв. Той поклати глава и показа с пръсти на ранения какво трябва да направи. Мъжът кимна, довлече се с мъка до ъгъла, оставяйки след себе си кървава диря, облегна се удобно на камъка и извади един шурикен. Разчеса с отровните остриета опакото на едната си ръка, после намери камата си, допря я до гърлото си с две ръце и я заби с всички сили. Водачът провери дали наистина е мъртъв и чак тогава се върна при укрепената врата, която водеше към вътрешността на кулата. Отвори я предпазливо, но в този момент се чуха нечии стъпки, той светкавично се сля с тъмнината и зае позиция за удар от засада.
По коридора на западното крило към тях се приближаваше Сумийори, придружен от няколко Кафяви. Той остави двама при вратата на кулата и продължи, без да спира. Двамата, които трябваше да сменят часовите, излязоха на кулата, докато Сумийори завиваше зад ъгъла и взе да се спуска по кръглата стълба. В дъното й смени още двама уморени постови.
— Вземете другите двама и се прибирайте в стаите си. Призори ще ви събудя — каза им той.
— Да, капитане.
И самураите се заизкачваха по стълбата, доволни, че дежурството им е свършило. Сумийори продължи да сменява часовите по коридорите. Най-накрая с него останаха само двама самураи и той почука на една врата.
— Ябу-сан?
— Да? — чу се сънен глас.
— Извинете, но сменям часовите.
— Да, благодаря. Влезте.
Сумийори отвори вратата, ала остана предпазливо на прага. Ябу беше разчорлен, подпрял се на единия лакът на завивките, а другата му ръка лежеше върху дръжката на меча. Като се увери, че наистина е Сумийори, той се отпусна и се прозя.
— Нещо ново, капитане?
Сумийори също се отпусна и поклати глава, после влезе и затвори след себе си вратата. Стаята беше просторна, спретната, а втората постеля беше оправена и съблазнително подканваше уморения самурай. Тесни прозорци гледаха към улицата и града, девет метра по-долу.
— Всичко е спокойно. Тя спи… Поне прислужничката й Чимоко така каза… Сумийори се приближи до ниското писалище, осветено от една газена лампа, и си наля чай от малък чайник. До чайника лежеше пропускът им с официалния печат, донесен от Ябу от кабинета на Ишидо.
Ябу отново се прозя и се протегна с удоволствие.
— А Анджин-сан?
— При последната ми проверка в полунощ беше още буден. Помоли ме да не го безпокоя повече, докато се зазори — нещо във връзка с обичаите им. Не разбрах всичко, което ми каза, но важното е, че навсякъде охраната е много засилена и няма никаква опасност. В покоите на Кирицубо-сан и останалите дами е тихо, макар че тя самата беше будна през по-голямата част от нощта.
Ябу се измъкна от постелята си. Беше само по набедрена превръзка.