— И какво правеше?
— Просто седеше до прозореца и гледаше. Макар че нищо не се вижда. Посъветвах я да поспи, но тя учтиво ми благодари, съгласи се с мен и остана на мястото си. Какво да се прави — жени.
Ябу разкърши рамене и лакти и енергично се зачеса, за да раздвижи кръвообращението си. После започна да се облича.
— Би трябвало да си почине. Днес я чака дълъг път.
Сумийори остави чашата си на масичката.
— А според мен има някаква клопка.
— Какво?
— Не вярвам, че Ишидо наистина ще ни пусне.
— Имаме подпечатани пропуски. Ей ги там! Всички сме изброени вътре. Вие сам проверихте имената. Как ще се отрече от публично дадена дума на нас или на Тода-сама? Невъзможно!
— Не знам. Моля да ме извините, Ябу-сан, но въпреки това съм на мнение, че има някаква клопка.
Ябу бавно завърза пояса си.
— Каква клопка?
— Ще ни нападнат от засада.
— Извън крепостта ли? Сумийори кимна.
— Да, така мисля.
— Няма да посмее.
— Ще посмее. Ще ни нападне или ще намери начин да ни задържи. Не вярвам да пусне нито Кирицубо-сан, нито Садзуко-сан с бебето. Дори старата Ецу-сан и всички останали.
— Не, грешите!
Ала Сумийори отново поклати тъжно глава.
— Според мен щеше да е по-добре, ако беше успяла да си пререже гърлото и ако вие бяхте нанесли удара с меча. А по този начин нищо не е решено окончателно.
Ябу вдигна мечовете си и ги затъкна в пояса си. Да, мислеше си той. Съгласен съм с теб. Нищо не е решено окончателно и тя не изпълни дълга си. Аз знам това, ти го знаеш… Ишидо го знае… Какъв срам! Ако беше забила ножа, всички щяхме да оживеем. А сега… Измъкна се на косъм и ни опозори. Шигата га най, нее? Глупава жена!
Но на Сумийори каза:
— Според мен грешите. Тя надхитри Ишидо. Тода-сама спечели. Той няма да посмее да ни нападне от засада. Вървете да спите. Ще ви събудя призори.
Сумийори отново поклати глава.
— Не, благодаря, Ябу-сан. Мисля пак да наобиколя часовите. — Приближи се до прозореца и надникна. — Нещо не ми харесва.
— Всичко е наред. Идете малко да… Момент! Какво беше това? Чухте ли нещо? Ябу се приближи до Сумийори и се престори, че се взира в тъмнината. Заслуша се напрегнато и изведнъж измъкна рязко късия си меч и със същото внезапно движение заби острието в гърба на Сумийори, запушвайки едновременно с това устата му, за да не извика. Сумийори умря на място. Ябу внимателно задържа трупа, напрягайки силно мускулите си, на една ръка разстояние — за да не го опръска кръвта, — отнесе го до постелята и го нагласи в позата на спящ. Чак тогава измъкна меча си от раната и започна да го чисти. Беше вбесен, че интуицията на капитана го бе принудила да прибегне до това убийство, което не му влизаше в сметките.
Когато Ябу се връщаше от канцеларията на Ишидо с подпечатаните пропуски, по пътя много предпазливо го спря някакъв самурай, когото той виждаше за пръв път.
— Вашето сътрудничество би било добре дошло, Ябу-сан.
— За какво и на кого?
— На някого, комуто вчера направихте подобно предложение.
— Какво предложение?
— Че ще се погрижите в замяна на пропуски за вас и Анджин-сан тя да бъде обезоръжена по време на нападението от засада, след като си тръгнете оттук… И моля ви, не докосвайте меча си, Ябу-сан. Четирима стрелци с лъкове само чакат знак.
— Как смеете да ме предизвиквате? За какво нападение от засада става дума? — привидно се разбесня Ябу и усети как коленете му се подкосяват. Нямаше съмнение, че човекът бе посредник на Ишидо. Предния следобед той тайно бе направил такова предложение чрез свои собствени посредници с отчаяната надежда да спаси нещо от съкрушителните удари, нанесени от Марико върху плановете му за Черния кораб и за бъдещето изобщо. Тогава знаеше, че хрумването му беше безумно. Би било много трудно, ако не и невъзможно, да я обезоръжи и да остане при това жив, така че опасност имаше и за двете страни. Затова, когато Ишидо отхвърли предложението му, пак чрез посредници, той не се изненада.
— Нищо не знам за такова нападение — продължи да отрича той и съжали горчиво, че я няма жена му Юрико да му помогне, да го посъветва, да му каже как да се измъкне от тази каша.
— Дори да е така, каним ви да участвувате в подобно начинание, макар да не е същото, което бяхте запланували.