— Кой сте вие?
— В замяна ще получите Идзу, варварина и кораба му — веднага щом главата на големия враг се търколи в прахта. Разбира се, при условие, че тя бъде заловена жива, а вие останете в Осака до деня и се закълнете във вярност.
— Чия глава? — продължи Ябу да се прави на луд, да задава празни въпроси, като се опитваше да събере мислите си. Проумя единствено, че Ишидо явно нарочно го бе пратил именно него за пропуските, за да има възможност да направи тайното си предложение и да се споразумее с него.
— Да или не — какъв е вашият отговор? — настояваше самураят.
— Кой сте вие и за какво става дума? — Ябу вдигна свитъка. — Ето пропуска от генерал Ишидо. Дори той не може да го отмени след всичко, което се случи.
— Да, много хора мислят така. Но много съжалявам, по-скоро волът ще роди теле, отколкото на вас или на кой да е друг да бъде позволено да оскърби господаря Яемон… Ако обичате да махнете ръката си от меча!
— Тогава внимавайте какво говорите!
— Разбира се, извинете. Съгласен ли сте?
— Аз съм управител на Идзу и са ми обещани също така Тотоми и Суруга — започна Ябу пазарлъка. Знаеше, че макар да е в клопка, макар и Марико да е в клопка, Ишидо е също така хванат натясно, защото дилемата, създадена от Марико, все още не бе разрешена.
— Значи, сте съгласен — заяви самураят. — Само че аз не съм упълномощен да преговарям. Съобщих ви вече условията. Да или не?
Ябу изчисти меча си, оправи добре завивката на Сумийори, който наистина приличаше на заспал. След това избърса потта от лицето и ръцете си с един пешкир, успокои се, духна свещта и отвори вратата. В коридора чакаха двама Кафяви.
— Ще ви събудя призори, Сумийори-сан — обърна се Ябу към тъмнината, след което нареди на единия самурай: — Останете тук на пост. Никой да не влиза вътре. Никой! Осигурете на капитана пълно спокойствие — той има нужда от почивка.
— Да, господарю. — Часовият застана на новия си пост и Ябу закрачи по коридора с втория самурай, изкачи се до централната площадка на етажа, прекоси я и се запъти към източното крило. Коридорът свършваше при вратата на залата. Пазачите му се поклониха и го пуснаха да влезе. Други самураи му се закланяха и отвориха вратата към вътрешния коридор и личните покои. Ябу почука на една врата.
— Анджин-сан? — тихо повика той.
Отговор не последва. Тогава той дръпна вратата. Стаята беше празна, а вътрешната врата зееше отворена. Намръщи се, махна на телохранителя си да чака, прекоси стаята и излезе на полутъмния вътрешен коридор. Чимоко с нож в ръката му препречи пътя. Измачканите й завивки бяха в самия коридор пред една от вратите.
— Извинете, господарю, бях задрямала — заоправдава се тя и прибра ножа си, но не се махна от пътя му.
— Търся Анджин-сан.
— Той и господарката ми разговарят, Ябу-сама, заедно с Кирицубо-сан и Ачико-сан.
— Моля, попитайте го дали ще мога да го видя за малко.
— Разбира се, господарю.
Момичето любезно му махна да влезе в другата стая, изчака, докато той наистина се настани там, и затвори вътрешната врата. Часовият в главния коридор любопитно наблюдаваше какво става.
Много скоро вратата отново се плъзна встрани и Блакторн влезе при Ябу. Беше напълно облечен, а късият му меч бе затъкнат в пояса на кимоното му.
— Добър вечер, Ябу-сан.
— Извинете за безпокойството, Анджин-сан. Исках да се уверя… проверявам дали всичко е наред, разбирате ли?
— Да, благодаря. Не се безпокойте.
— Добре ли е Тода-сама? Да не е болна?
— Сега е добре. Много уморена, но е добре. Скоро зазоряване, нали? Ябу кимна.
— Да. Исках само да се уверя, че сте добре. Разбирате, нали?
— Да. Днес следобед казахте „план“, Ябу-сан. Спомняте си? Моля ви, какъв таен план?
— Не е таен, Анджин-сан — отвърна Ябу и съжали горчиво, че не си е затварял устата. — Не сте ме разбрали. Казах само, че трябва да съставим план. Много трудно да избягаме от Осака, нали разбирате? Трябва да избягаме, иначе… — Ябу имитира с пръст прерязано с нож гърло. — Разбирате ли?
— Да, но сега имаме пропуск. Сега безопасно, нали?
— Да, скоро тръгваме. С кораб. Скоро ще наемем хора от Нагасаки.
— Добре.
И все така дружелюбен, Ябу го остави. Блакторн затвори след него и се върна обратно във вътрешния коридор, като остави вратата след себе си открехната. Мина покрай Чимоко и влезе в другата стая. Марико се беше подпряла на футоните и изглеждаше по-миниатюрна, по-крехка и красива от всякога. Кири бе коленичила на една възглавничка, а Ачико се беше свила на топка и спеше.