— Съжалявам, но аз съм против. — Заключи Кияма.
— Добре — отново продума Оноши. — Значи, въпросът е решен. Съгласен съм с вас, височайши генерале, че имаме други, по-належащи проблеми за решаване. Трябва да разберем какви са намеренията на Торанага: Какво мислите по въпроса?
Ишидо се бе втренчил в Кияма с изопнато лице.
— Вие какво ще кажете? — попита най-сетне.
Кияма отначало се опитваше да разсъждава трезво, да пропъди от главата си всички омрази, страхове и безпокойства и да направи окончателния си избор — Ишидо или Торанага. Сега беше моментът. Пред очите му ясно застана Марико — чу я как му говори за предполагаемото предателство на Оноши, за предполагаемото предателство на Ишидо и за предполагаемите доказателства в ръцете на Торанага, за варварина и неговия кораб и какво може да се случи на наследника и църквата, ако Торанага поеме управлението на империята, и какво може да се случи с японските закони и дух, ако светите отци дойдат на власт. И над всичко това надделя споменът за силното безпокойство на Делегата-посетител във връзка с варварина и неговия кораб, какви ще са последствията, ако с Черния кораб се случи нещо, твърдото убеждение на капитан Ферейра, че Анджин-сан е изчадие адово, а Марико е била омагьосана, както и Родригес преди нея. Горката Марико, тъжно си каза той. След толкова страдания да умреш по този начин, без последно причастие, без свещеник, да си отидеш във вечността, лишен от божията благодат. Света Богородице, смили се над нея! Толкова много летни сълзи…
Ами Ачико? Дали водачът на нинджа я е избрал нарочно, или е била случайна жертва? Колко храбро се е втурнала срещу ножа, без дори да трепне — горкото дете! И защо варваринът остана жив? Защо нинджа не са го убили? Ако това подло нападение е било замислено от Ишидо, би трябвало да го убият и него. А няма кой друг да го замисли. Как не го е срам Ишидо да се провали! Отвратително! А Марико — какво безстрашие, какъв ум — да оплете така в мрежите си всички ни! И варваринът, и той…
Аз на негово място нямаше да мога да задържа така храбро нинджа или да защитя Марико от позора на пленяването, както и Кирицубо, Садзуко и старата Ецу, и дори Ачико. Ако не беше той и тайното скривалище, Марико щеше да бъде пленена, както и всички останали. Мой самурайски дълг е да окажа на Анджин-сан необходимото уважение, задето се е проявил като истински самурай.
Прости ми, господи, че не отидох при Марико-сан да й бъда секундант, което беше мой християнски дълг. Помогнал й е един еретик и я вдигнал на ръце, както Исус Христос е помагал на другите и ги е вдигал в трудни моменти, а аз — аз я изоставих. Кой от нас двамата тогава е християнин?
Не знам. Въпреки всичко той трябва да умре.
— Какво ще кажете за Торанага, Кияма-сама? — повтори Ишидо въпроса си. — Какво ще кажете за врага?
— А вие какво ще кажете за Кванто? — отговори на въпроса с въпрос Кияма, без да откъсва очи от Ишидо.
— След смъртта на Торанага предлагам Кванто да се даде на някой от регентите.
— На кой именно?
— На вас — отговори прямо Ишидо и веднага добави: — Или може би на Дзатаки, господаря на Шинано.
Кияма си помисли, че това е разумно, защото Дзатаки беше много нужен, докато Торанага бе още жив, а Ишидо му беше казал преди месец, че Дзатаки е поискал Кванто като отплата за предателствата си към Торанага. Тогава двамата решиха Ишидо да му го обещае, макар и да знаеха, че това бе празно обещание. И двамата се съгласиха, че Дзатаки трябва да плати с живота си и провинцията си за своята наглост — и то при първа възможност.
— Аз, разбира се, едва ли съм най-подходящият за такава голяма чест — заяви Кияма, като следеше внимателно присъствуващите и се опитваше да разбере кой е за него и кой — против.
Оноши се опита да прикрие несъгласието си.
— Това предложение наистина е много ценно и си заслужава да бъде обсъдено. Но нека отложим разглеждането му за по-нататък. В момента важното е да разберем какви са намеренията на настоящия господар на Кванто.
Ишидо обаче не откъсваше поглед от Кияма.
— Е?
Кияма усети враждебността на Дзатаки, макар че лицето на противника му не изрази нищо. Двама са срещу мен, реши той, също и Очиба, но тя няма право на глас. Ито винаги ще гласува на страната на Ишидо, така че аз ще спечеля — ако Ишидо казва истината. Но дали е така? — питаше се Кияма, като се мъчеше да прочете нещо по непроницаемата маска пред него, да налучка истината. След това взе решението си и открито го изказа: