— Нямам представа — отговори той.
— Те се държат един за друг като пчели. Как е възможно да вярва човек на религиозните им безсмислици?
— Не знам. Но скоро ще бъдат унищожени до един.
— Как, височайши генерале? Как ще го постигнете, след като толкова много неща зависят от благосклонността им?
— С обещания — докато умре Торанага. После те ще се нахвърлят един срещу друг. А ние ще разделяме и ще владеем. Та нали Торанага върши точно това, а и тайко се придържаше към същото правило. Кияма иска Кванто и за да си получи исканото, ще ми се подчинява. За това му го обещах — за в бъдеще. А Оноши… Кой го знае всъщност какво иска този изрод? Освен да се изплюе върху главите на Торанага и Кияма преди, смъртта си…
— Ами ако Кияма научи за обещанието, което сте дали на Оноши, че земите на Кияма ще бъдат негови или че възнамерявате да изпълните обещанието, което сте дали на Дзатаки, а не на него?
— Това са все лъжи, Очиба-сама, разпространявани от враговете ми. — Ишидо я погледна. — Оноши иска главата на Кияма. Кияма иска Кванто. Същото го иска и Дзатаки.
— А вие, височайши генерале? Вие какво искате?
— Искам, първо, наследникът да навърши благополучно петнадесет години и също тъй благополучно да започне да управлява. Второ — искам, докато този момент настъпи, вие двамата с него да сте в пълна безопасност. Нищо повече.
— Нищо?
— Нищо.
Лъжец, каза си тя. Отчупи едно благоуханно цвете, наслади се на аромата му и му го подари.
— Чуден е, нали?
— Да, прекрасен цвят — съгласи се Ишидо и го пое. — Благодаря ви.
— Погребението на Йодоко-сама беше прекрасно. Поздравявам ви за него, височайши генерале.
— Много съжалявам, че вече я няма — учтиво каза той. — Съветите й винаги бяха много ценни.
Известно време се разхождаха мълчаливо.
— Дали са тръгнали вече? Имам пред вид Кирицубо-сама, Садзуко-сан и сина й.
— Не, утре потеглят. След погребението на Марико-сан. Утре ще си тръгнат и много други, което е лошо.
— Съжалявам, но това има ли някакво значение? Нали всички сме убедени, че Торанага, така или иначе, няма да дойде тук?
— Мисля, че има значение. Но докато крепостта е в наши ръце, няма страшно. Да, Очиба-сама, трябва да бъдем търпеливи, както ни посъветва Кияма. Ще изчакаме да дойде денят. И тогава ще тръгнем срещу него.
— А защо трябва да се чака? Защо не тръгнем още сега?
— Защото ни е необходимо време, за да съберем войските.
— С колко души ще тръгнем срещу Торанага?
— С триста хиляди. Поне с три пъти повече от неговите войски.
— А моят гарнизон?
— Вътре в крепостта ще оставя осемдесет хиляди души елитни войници и други петдесет хиляди ще охраняват проходите.
— А Дзатаки?
— Той ще предаде Торанага. В крайна сметка ще го предаде.
— Не ви ли се струва странно, че Судара-сама, сестра ми и всичките им деца гостуват в Такато?
— Не, разбира се, Дзатаки се престори, че е сключил тайно споразумение с брат си, но това е само хитрост и нищо повече. Ще го предаде.
— Би трябвало — нали и двамата произхождат от един и същи род — смръщи тя нос с отвращение. — Но за мен ще бъде голям удар, ако със сестра ми и децата й се случи нещо.
— Нищо няма да им се случи, Очиба-сама, убеден съм.
— Щом Дзатаки е бил готов да убие собствената си майка… Сигурен ли сте, че няма да ви предаде?
— Няма. Защото ненавижда Торанага повече от мен, защото ви уважава и от всичко най-много желае да получи Кванто. — И Ишидо се усмихна на кулата, извисяваща се над главата му. — Докато крепостта е в наши ръце и Кванто съществува, за да го обещавам на този или онзи, няма от какво да се боим.
— Днес сутринта се изплаших — каза тя, като приближи едно цвете до носа си и вдъхна аромата му, опитвайки се да прогони по този начин страха, който все още усещаше. — Идваше ми да хукна да бягам, но си спомних предсказанието на ясновидеца.
— На кого? Ах, да — на онзи… Съвсем го бях забравил — рече Ишидо и му стана забавно. Ставаше дума за китаеца, който предсказа, че тайко ще умре в собственото си легло, ще му се роди здрав син, че Торанага ще загине на средна възраст от меч, а той, Ишидо, ще умре на преклонни години като най-известния пълководец на империята, стъпил здраво на земята. За Очиба предсказанието гласеше, че ще свърши дните си в крепостта Осака, почитана от най-видните благородници на империята. — Да — повтори Ишидо. — Съвсем го бях забравил. Торанага е на средна възраст, нали?