— Няма нужда да ми напомняш за враждата им или на какво са способни в омразата си — прости им, господи, и на двамата!
И той отново закрачи. Солди се затича и го настигна.
— Да съобщя ли всичко това на отец Алвито?
— Не, още не. Първо трябва да реша какво да правя. Торанага, така или иначе, скоро ще научи за гласуването им от своите собствени източници. Дано господ се погрижи за тази земя и се смили над всички ни.
Солди избърза, отвори вратата и направи път на дел Аква да мине.
— Единственото друго нещо, което заслужава внимание, е, че Съветът отказва да ни предаде тялото на Мария. Утре ще я погребат с най-официални церемонии, но ние не сме поканени.
— Това се и очакваше, но много се радвам, че ще й окажат такива големи почести. Изпрати някой от нашите хора да вземе част от праха й — това поне ще позволят. После ще погребем този прах на осветена земя в Нагасаки. — Той оправи една картина с механичен жест и седна зад писалището си. — А тук ще прочета реквием за упокой на душата й — пълен реквием с цялото възможно великолепие и церемониалност, веднага щом погребат официално останките й. Ще я погребем на територията на катедралата като най-достойна щерка на църквата. Поръчай паметна плоча, наеми най-добрите художници и краснописци — всичко трябва да е безупречно. Нейната храброст и саможертва ще вдъхнат сили на нашето паство. Това е много важно, Солди.
— А внучката на Кияма, ваше високопреосвещенство? Властите ще ни предадат тялото й — по негово настояване.
— Добре. Тогава тленните й останки трябва незабавно да се изпратят в Нагасаки. Ще се допитам до Кияма доколко тържествено желае да бъде погребението й.
— Вие ли ще отслужите литургията, ваше високопреосвещенство?
— Да, ако съм в състояние да тръгна оттук.
— Кияма ще бъде много поласкан от подобна чест.
— Да… Но трябва да внимаваме нейното погребение да не засенчи това на Мария. Мария е изключително важна в политическо отношение.
— Разбира се, ваше високопреосвещенство. Това ми е напълно ясно. Дел Аква огледа изпитателно секретаря си.
— Защо нямаш доверие на Оноши?
— Извинете ме, ваше високопреосвещенство. Сигурно защото е прокажен и ме хвърля в ужас. Много се извинявам.
— На него трябва да се извиниш, Солди — той не е виновен за болестта си. Нямаме доказателства за заговора му — допълни той.
— Останалите неща, които ни съобщи Мария, излязоха верни. Защо се съмнявате в това?
— Нямаме доказателства. Всичко са само предположения.
— Да, така е.
Дел Аква отмести стъклената гарафа, загледан в отраженията на светлината.
— Докато се молех, усетих аромата на портокалов цвят и топъл хляб и страшно ми се прииска да съм си у дома.
Солди въздъхна.
— А аз все сънувам нашите гозби и вино, ваше високопреосвещенство, и… прости ми, господи, този ненаситен глад. Кога ще можем да се приберем у дома, ваше високопреосвещенство? Догодина? Дотогава сигурно всичко ще се оправи.
— Нищо няма да се оправи за една година. Тази война ще ни нанесе големи щети. Много ще навреди и на църквата, и на правоверните.
— Не, ваше високопреосвещенство. Кюшу ще си остане християнски остров, независимо кой ще спечели — уверено заяви Солди, на когото много му се искаше да поободри началника си. — Този остров ще дочака по-добри времена. Имаме предостатъчно работа в Кюшу, нали, ваше високопреосвещенство? Три милиона души за покръстване, половин милион правоверни, за които трябва да се грижим. Освен това Нагасаки и търговията също нас чакат. А японците не могат без търговия. Ишидо и Торанага могат да се унищожат взаимно, но какво значение има това? И двамата са антихристи, езичници и убийци.
— Да, но за жалост Кюшу зависи от събитията в Осака и Йедо. Какво да правя, господи, какво да правя? — Дел Аква се опита да превъзмогне мрачното си настроение.
— А англичанинът? Къде е сега?
— Все още го охраняват в главната кула.
— Би ли ме оставил за малко, стари приятелю? Трябва да поразмисля, да взема окончателно решение какво да правя. Църквата е в голяма опасност.
Дел Аква погледна през прозореца към двора. В същия миг съзря фра Перес, който се приближаваше с бодра крачка. Солди хукна към вратата да му попречи да влезе.
— Недей — уморено го спря дел Аква. — Нека дойде.
— А, ваше преосвещенство, добър ден — поздрави фра Перес, като се почесваше.