Но Блакторн виждаше само нея. Тя като че ли се молеше и по лицето й нямаше никакъв белег. Той се стараеше да стои изправен и неподвижен, съзнавайки каква чест е за нея тази тържествена церемония в присъствието на Ишидо и Очиба. Но от това не му стана по-леко.
Върховният жрец пя монотонно повече от час под акомпанимента на железните барабани. След това във внезапно възцарилата се тишина Саруджи пристъпи напред, взе един незапален факел и провери една по една четирите врати — източната, северната, западната и южната — да не би да не се отварят свободно.
Блакторн видя как момчето потръпваше, как се върна обратно при погребалната носилка с наведени надолу очи. После хвана закачения на нея бял шнур и поведе носачите през южната вратичка. Поставиха внимателно цялата носилка върху дървата. Последваха още тържествени напеви и Саруджи докосна напоения с масло факел до жарта в мангала. Той веднага пламна. Момчето се поколеба за миг, след което се върна сам през южната врата, и хвърли факела върху незапалената клада. Напоените с масло дърва се възпламениха и кладата бързо заблиза небето с огнените си езици, издигнали се на три метра височина. Топлината принуди Саруджи да отстъпи назад, после донесе благовонни пръчици и благовонни масла и също ги хвърли в огъня. Сухият покрив над кладата избухна в пламъци и запали платнените стени. След миг всичко беше една беснееща, полюляваща се, пращяща, неугасима огнена маса.
Стълбовете на навеса рухнаха. Присъствуващите сякаш си отдъхнаха. Жреците се приближиха напред, добавиха още дърва към огъня и пламъците се издигнаха още по-високо, а пушекът се заизвива на кълбета. Ето че останаха само четирите малки вратички. Блакторн виждаше как пламъците ги поглъщат. След миг и те станаха част от огъня.
Главният свидетел Ишидо слезе от носилката си, приближи се напред и хвърли в огъня ритуалния си дар от скъпоценно благовонно дърво. Поклони се тържествено и се върна в носилката си. По дадена от него заповед носачите го вдигнаха и го понесоха обратно към крепостта. Очиба го последва. Останалите също започнаха да се разотиват.
Саруджи се поклони за последен път на пламъците. После се обърна и се приближи до Блакторн. Застана пред него и му се поклони.
— Благодаря ви, Анджин-сан.
И си тръгна с Кири и Садзуко.
— Свърши вече, Анджин-сан — обади се капитанът на Сивите и се ухили. — Ками вече на сигурно място. Връщаме се в крепостта.
— Чакайте, моля.
— Съжалявам, заповед — обезпокои се капитанът, а останалите също настръхнаха и го наобиколиха по-плътно.
— Чакайте, моля.
И без да обръща внимание на тревогата им, Блакторн слезе от носилката. Болката почти го ослепи. Самураите се пръснаха около него, за да го заобиколят отвсякъде. Той се приближи до масата, избра няколко парченца камфорово дърво и ги хвърли в кладата. Димната завеса не му позволяваше да вижда нищо.
— В името на отца и сина и светаго духа — прошепна той и прекръсти огъня. После се обърна и си тръгна.
Когато се събуди, главата го болеше по-малко, но се чувствуваше някак си изпразнен. Слепоочията и цялото му чело все още пулсираха от тъпа болка.
— Как сте, Анджин-сан? — попита лекарят и му се усмихна широко, разкривайки всичките си зъби. Гласът му продължаваше едва-едва да се чува.
Блакторн се повдигна на лакът и се взря сънливо в полумрака. Трябва да е пет часът следобед, каза си той. Спал съм повече от шест часа.
— Цял ден спах?