— Моля, къде останали телохранители?
— Всички телохранители си отидоха тази сутрин в часа на заека. Разбирате ли „часа на заека“? Ние не сме ваши телохранители, Анджин-сан, а сме на редовен пост.
Блакторн усети как по гърба му взе да се стича студена пот.
— Телохранители си отишли? Чия заповед?
Двамата самураи се изсмяха. По-високият отговори:
— Тук, в централната кула, заповеди се издават само от височайшия генерал Очиба-сама. Как се чувствувате, Анджин-сан?
— По-добре, благодаря.
Високият самурай извика някого от дъното на коридора. След миг от една от стаите изскочи офицер, придружен от четирима самураи. При вида на Блакторн очите му светнаха.
— А, Анджин-сан. Как се чувствувате?
— По-добре, благодаря. Моля, извинете, но къде са моите телохранители?
— Заповядано ми е да ви кажа, че като се събудите, трябва да се върнете на кораба си. Ето ви пропуска. — Той извади от ръкава си някакъв документ и му го подаде. След това махна презрително към Микаел. — Ей този тук ще ви покаже пътя.
Блакторн се опита да събере мислите си.
— Да, благодаря. Но преди това трябва да видя Ишидо-сама. Много важно.
— Съжалявам. Заповядано ви е да се върнете на кораба си веднага след като се събудите. Разбирате ли?
— Да. Моля да ме извините, но много важно да видя Ишидо-сама. Кажете моля на ваш капитан. Веднага. Трябва да видя Ишидо-сама, преди да тръгна. Много важно, извинете.
Самураят се почеса по сипаничавата брадичка.
— Ще попитам. Моля, облечете се.
И за голямо облекчение на Блакторн той се отдалечи с важна стъпка. Четиримата самураи останаха. Блакторн се върна в стаята и бързо се облече. И четиримата го наблюдаваха, а свещеникът остана в коридора.
Имай търпение, каза си той. Не мисли за нищо и не се тревожи. Станало е грешка. Нищо не се е променило. Все така си силен.
Затъкна и двата меча в пояса си и изпи остатъка от чая. После погледът му се спря на пропуска. Документът беше целият в печати и изпъстрен с йероглифи. Няма грешка, помисли си той и чистото, изгладено кимоно залепна за гърба му.
— Анджин-сан — обади се единият от самураите. — Научихме, че сте убили пет нинджа. Много, много добре.
— Съжалявам, само двама. Може би трима — отговори Блакторн и завъртя глава наляво-надясно, за да облекчи болката и да се пребори със световъртежа си.
— Чух, че загинали петдесет и седем нинджа и сто и шестнадесет Кафяви, вярно ли е? — продължи самураят.
— Не знам, съжалявам.
Капитанът се върна.
— Заповядано е да отидете на кораба, Анджин-сан. Този свещеник ще ви заведе.
— Да, благодаря, но първо трябва да видя Очиба-сама. Много, много важно. Моля, попитайте вашия…
Капитанът се извърна рязко и бързо с гърлен глас каза нещо на Микаел. Езуитът се поклони невъзмутимо и се обърна към Блакторн:
— Извинете, сеньор, но той каза, че неговият началник в момента пита своя началник, ала междувременно вие трябва незабавно да тръгнете и да ме следвате към галерата.
— Има! — додаде капитанът, за да подсили ефекта от думите си. Блакторн разбра, че с него е свършено. Чу гласа си:
— Благодаря, капитане. Къде са телохранителите ми, моля?
— Нямате телохранители.
— Моля, изпратете човек на кораба. Да повика собствените ми васали…
— Заповядано е още сега да вървите на кораба! Разбирате ли? — Тези думи бяха изречени неучтиво и много категорично. — Вървете на кораба! — повтори капитанът с крива усмивка, като чакаше Блакторн пръв да се поклони.
Блакторн разбра това и изведнъж всичко му се стори като някакъв кошмар, всичко около него се завъртя бавно и се обви в мъгла, отчаяно му се прииска да избърше потта от челото си и да се поклони, но беше убеден, че капитанът ще отговори едва-едва на поклона му, и то не съвсем учтиво и в никой случай като на равен, така че само ще се посрами пред всички. Беше ясно, че е предаден на католиците, че Кияма, Ишидо и свещениците участвуват в това предателство и по неизвестни причини, независимо на каква цена, той вече няма какво да прави тук, освен да избърше потта, да се поклони и да тръгне, а те щяха да го причакат някъде там.
В следващия момент сякаш видя Марико и си спомни нейния ужас, всичко, което бе казала, направила и на което го бе учила. Със сетни сили стисна счупената дръжка на меча си и войнствено раздалечи крака, осъзнал с кристална яснота, че съдбата му е решена, кармата му е определена и ако ще мре, по-добре да стори това сега, най-почтено, отколкото после.