— Десетки пъти съм му повтарял, че е полудял, щом се навира в ръцете на Ишидо. Луд човек!
— Но Торанага-сама трябваше да отиде — той нямаше друг избор. — Тайко бе наредил Съветът на регентите, който управляваше от името на Яемон, да се събира на десетдневно съвещание най-малко два пъти в годината, и то винаги в крепостта Осака, като всеки член на Съвета имаше право да доведе със себе си свита от най-много петстотин души. Всички останали даймио бяха задължени да гостуват в крепостта заедно със семействата си и да оказват на наследника полагаемите му се почести — също два пъти годишно. По този начин върху всички се упражняваше контрол и всички поне два пъти в годината бяха безпомощни. — Съвещанието нали беше насрочено? Би било предателство да не се яви.
— Предателство спрямо кого? — Хиромацу почервеня още повече. — Ишидо се опитва да изолира нашия господар. Слушайте, ако аз държах Ишидо в ръцете си, както той държи Торанага-сама, не бих се колебал нито за миг — независимо от рисковете. Главата на Ишидо отдавна да е напуснала раменете му и духът му вече щеше да очаква своето прераждане. — Генералът неволно размърда доста изтърканата ножница на меча, който стискаше в лявата си ръка. Дясната му ръка, цялата в зараснали рани и мазоли, лежеше нащрек в скута му. Той огледа „Еразъм“. — Къде са оръдията?
— Наредих да ги свалят на брега. От съображения за сигурност. Дали Торанага-сама ще постигне още един компромис с Ишидо?
— Когато тръгнах от Осака, всичко беше спокойно. Съветът щеше да започне да заседава след три дни.
— Ще стане ли конфликтът открит?
— Бих предпочел да е така. Но не знам какво мисли господарят. Ако предпочита компромис, ще се опита да го постигне. — Хиромацу отново погледна към Ябу. — Той нареди всички негови съюзници даймио да го чакат в Йедо. Докато се завърне. А това тук не е Йедо.
— Да. Имах чувството, че корабът е достатъчно важен за нашето дело. Затова реших да проверя веднага на място какво представлява.
— Не е било необходимо, Ябу-сан. Трябва да имате повече доверие. Нищо не може да се случи, без нашият господар да научи за това. Той щеше да изпрати някой да се заеме с проверката. Както изпрати мен в случая. Откога сте тук?
— Един ден и една нощ.
— Значи за два дни сте стигнали от Йедо?
— Да.
— Много бързо сте пътували. Заслужавате похвала.
Ябу започна да разказва на Хиромацу за скоростното си придвижване до Анджиро, само и само да спечели време. Ала умът му бе зает с далеч по-важни неща. Кой ли е шпионинът? Как е научил Торанага за кораба със същата бързина, с която той самият научи? Кой е съобщил на Торанага за заминаването му от Йедо? Как да маневрира сега, за да се справи с Хиромацу?
Хиромацу го изслуша, след което каза натъртено:
— Торанага-сама конфискува кораба и целия му товар.
Всички на брега затаиха дъх и не можеха да повярват на ушите си. Това беше Идзу, владение на Ябу, и тук Торанага нямаше никаква власт. Както и Хиромацу нямаше никакво право да се разпорежда. Ръката на Ябу стисна меча.
Хиромацу мълчеше с обичайното си спокойствие. Бе спазил безпрекословно заповедите на Торанага и бе готов да понесе последствията. А те бяха — убий или ще те убият.
Ябу също знаеше, че трябва да вземе решение. Повече не биваше да изчаква. Ако откаже да предаде кораба, ще трябва да убие Хиромацу Железния юмрук, защото той нямаше в никой случай да си тръгне оттук без кораба. На борда на галерата, завързана за пристана, имаше най-малко двеста елитни самураи. Те също ще трябва да загинат. Би могъл да ги покани на брега и да ги подлъже по някакъв начин, а след няколко часа в Анджиро ще пристигнат достатъчно самураи, за да ги надвие до един, защото беше голям майстор на нападенията от засада. Това обаче ще принуди Торанага да изпрати армиите си срещу Идзу. Ще те смажат, каза си той, освен ако Ишидо не ти се притече на помощ. Но защо да ти помага Ишидо, след като заклетият ти враг Икава Джикю му е роднина и много му се иска да лапне Идзу? Убийството на Хиромацу ще предизвика военни действия, защото за Торанага ще е въпрос на чест да тръгне срещу теб, което, от друга страна, ще накара Ишидо да избърза, и Идзу ще бъде първото бойно поле.
Ами оръдията ми? Чудесните ми оръдия и чудесният ми план? Ако ги предам на Торанага, завинаги ще се лиша от тази рядка възможност да изпробвам заветния си план.
Ръката му стискаше меча Мурасама и той усещаше как кръвта тече във вените й и подтиква безразсъдното му желание да започне пръв. Бе отхвърлил веднага възможността да премълчи за мускетите. Щом новината за кораба е била издадена — няма съмнение, че и характерът на товара също не е тайна. Но как е узнал Торанага толкова бързо? Ясно — чрез пощенски гълъб. Друг отговор няма. От Йедо или оттук? Кой има пощенски гълъби тук? И защо аз нямам такава служба? Дзукимото е виновен — би трябвало да се сети за това. Хайде, решавай — война или не…