— Добър ден, ваше високопреосвещенство — поздрави Ферейра, но очите му виждаха само Блакторн. — Значи, англи…
— Добър ден, капитане. — Дел Аква посочи сърдито стълба. — Това ваше хрумване ли е?
— Да, ваше високопреосвещенство.
— Върнете се веднага на кораба!
— Това е военно решение!
— Върнете се на кораба!
— Не! Песаро! — Боцманът и моряците веднага тръгнаха срещу Блакторн с насочени щикове. Ферейра измъкна пищова си. — Ето че пак се срещнахме, англичанино.
— Това не ми доставя особено удоволствие.
Блакторн извади меча си от ножницата. Хвана го несръчно с две ръце, а счупената ръкохватка му убиваше.
— Обаче довечера в ада ще изпиташ истинско удоволствие! — заплашително избълва Ферейра.
— Ако ви стискаше да се биете като мъж… Но вие не сте никакъв мъж, а един страхлив испанец!
— Обезоръжете го! — нареди Ферейра.
Десетимата незабавно се хвърлиха напред с насочени щикове. Блакторн отстъпи назад, но те веднага го обезоръжиха. Взеха да го бодат с щиковете по краката, а той размаха меча си като самурай към единия от нападателите си, ала вторият го удари изотзад. В следващия миг дел Аква се съвзе и се развика:
— Свалете веднага пушките си! Заповядвам ви в името на бога!
Моряците се пообъркаха, ала мускетите им бяха все така насочени към Блакторн, който стоеше като подплашен звяр, с високо вдигнат меч.
— Отдръпнете се до един! — продължаваше да крещи дел Аква. — Назад! За бога, назад! Вие животни ли сте или какво?
— Искам този човек! — извика Ферейра.
— Това ми е известно и вече съм ви казал, че няма да го получите! И вчера ви го казах, и днес пак го повторих! Да не сте глух? О, господи, дари ме с търпение! Веднага заповядайте на хората си да се приберат на кораба!
— А аз ви заповядвам да се обърнете и да си вървите!
— Вие ми заповядвате…
— Да, заповядвам ви! Аз съм главен капитан, губернатор на Макао, главен офицер на Португалия и Азия, а този човек е заплаха за държавата, църквата, Черния кораб и Макао!
— В името на бога, ако направите нещо на този човек, ще ви отлъча от църквата заедно с целия ви екипаж! Чувате ли ме? — И дел Аква тръгна срещу моряците, които отстъпиха изплашено назад. С изключение на Песаро. Той предизвикателно остана на мястото си с отпуснат в ръката пистолет, в очакване на заповед от Ферейра. — Качвайте се на кораба и се махнете от пътя ми!
— Правите голяма грешка! — разбесня се Ферейра. — Той е заплаха за всички нас! Аз съм военен комендант на Азия и твърдя…
— Това е църковен, а не военен въпрос!
Блакторн стоеше като замаян и почти не чуваше, нито виждаше — главата му отново бе разцепена от остра болка. Всичко се разви тъй внезапно — ту го охраняваха, ту не, ту беше в ръцете на Инквизицията, ту й се изплъзваше, за да бъде предаден пак и неочаквано спасен от главния инквизитор. Не разбираше какво става.
Ферейра крещеше като обезумял.
— Отново ви предупреждавам! Господ ми е свидетел, че вършите голяма грешка, и ще съобщя в Лисабон!
— Междувременно наредете на хората си да се качат на кораба или ще ви лиша от поста капитан на Черния кораб.
— Нямате тази власт!
— Ако не заповядате на хората си веднага да се качат на кораба и да оставят англичанина на мира, обявявам ви за отлъчен от църквата — вас и всичките ви подчинени и ви проклинам в името на господа!
— В името на светата Богородица… — Но Ферейра млъкна. Не се боеше за себе си, а Черният кораб беше в опасност, защото знаеше много добре — по-голямата част от екипажа ще го напусне, ако не се подчини на Делегата-посетител. За миг се поколеба дали да не застреля отеца, но при това положение проклятието пак щеше да остане. Нямаше как — трябваше да отстъпи. — Добре. Всички на кораба! Всички!
Моряците послушно се разпръснаха, доволни да са по-далеч от яростта на свещеника. Блакторн още беше като замаян и взе да се чуди дали всичко това не му се привиждаше поради болната му глава. Ала изведнъж в настъпилата бъркотия яростната омраза на Песаро избухна. Той се прицели. Дел Аква забеляза жеста му и се втурна напред да прикрие Блакторн със собственото си тяло. Песаро натисна спусъка, но в същия миг бе пронизан от няколко стрели, пищовът му изгърмя нахалост, а той се строполи с вик на пясъка.
Блакторн се извърна рязко — шестима от самураите на Кияма вече опъваха нови стрели в лъковете си. До тях беше и Микаел. Офицерът рязко извика нещо. Песаро изпищя за последен път, крайниците му потрепериха конвулсивно и той умря.