Разтреперан, Микаел пръв наруши мълчанието.
— Офицерът много се извинява, но се боял за живота на Делегата-посетител.
Микаел молеше бог да му прости, че е дал знак да се стреля. Но Песаро беше предупреден, успокояваше се той. А мой дълг е да следя да се изпълняват заповедите на Делегата-посетител, да бдя над живота му, да го пазя от убийци и да правя всичко, зависещо от мен, никой да не бъде отлъчен от майката-църква.
Дел Аква бе коленичил до трупа на Песаро. Прекръсти го и го благослови. Португалците гледаха свирепо самураите и умираха от желание да получат заповед да се нахвърлят отгоре им. А онези самураи, които бяха останали до вратата на мисията, бързаха да се присъединят към групичката на Микаел, докато откъм галерата заприиждаха още Сиви да видят какво става. Макар и заслепен от ярост, Ферейра все пак разбра, че в този момент не може да си позволи едно стълкновение тук.
— Всички на кораба! Вземете и тялото на Песаро! Моряците навъсено се подчиниха.
Блакторн свали вдигнатия си високо меч, но не го прибра в ножницата. Чакаше поразен, убеден, че всичко е някаква хитрост, че ще го сграбчат и ще го завлекат на португалския кораб.
Горе на квартердека Родригес тихо нареди:
— Бъдете готови да отблъснете всеки чужд, който се опита да се качи. И внимавайте, за бога! — Моряците веднага заеха позиции. — Пазете капитана! Пригответе голямата лодка!
Дел Аква се изправи и се обърна към Ферейра, застанал високомерно на трапа, готов да брани кораба си.
— Вие сте виновен за тази смърт! — изсъска той. — Вашата фанатична жажда за мъст и кръв…
— Преди да произнесете публично нещо, за което ще съжалявате, ваше високопреосвещенство, помислете внимателно — прекъсна го капитанът. — Подчиних се на заповедта ви, макар да съм убеден, кълна се в бога, че вършите ужасна грешка. Чухте ме, че заповядах на хората си да се върнат на кораба. Песаро наруши вашата, а не моята заповед, и ако някой е отговорен за неговата смърт, това сте вие! Вие му попречихте — на него и на всички нас — да изпълним дълга си. Този англичанин е наш смъртен враг! И решението беше военно, кълна се в бога! Ще уведомя Лисабон!
Погледът му прецени бойната готовност на кораба, после се прехвърли върху приближаващите се самураи.
Родригес се беше придвижил към трапа.
— Капитане, не ми е възможно да изляза в открито море при този вятър.
— Пригответе голямата лодка. Ако се наложи, тя ще ни изтегли.
— Вече съм наредил.
Ферейра извика на моряците, които носеха тялото на Песаро, да побързат. След малко всички се качиха. Артилеристите бяха при оръдията си и макар да не се държаха предизвикателно, всеки си беше приготвил по два мускета. Самураите се стичаха на пристана отляво и отдясно, но с нищо не показваха, че имат намерение да се намесят в разправията.
Все още на брега, Ферейра се обърна заповеднически към Микаел:
— Кажете им да се разпръснат! Нищо не се е случило и нямат работа тук. Станала е грешка, неприятна грешка, но бяха в правото си да застрелят боцмана. Кажете им да си вървят!
Идеше му да ги избие до един, но съзнаваше голямата опасност за себе си и за кораба и единственият изход беше да се оттегли, и то бързо.
Микаел изпълни заповедта му, но самураите не се помръднаха.
— По-добре и вие да си вървите, ваше високопреосвещенство — посъветва Ферейра дел Аква със злобен глас. — Но ще съжалявате, задето го отървахте.
Отецът също усети напрежението около себе си, но някак си не го осъзнаваше. Прекръсти се, изрече някаква благословия и се обърна към Блакторн:
— Елате, лоцмане!
— Но защо ме пускате? Нищо не разбирам!
— Аз също — обади се Ферейра. — Много бих искал да науча истинската причина, ваше високопреосвещенство. Нима той не е вече заплаха за нас и за църквата?
Дел Аква го гледаше втренчено. Да! — искаше да извика и да изтрие високомерието от лицето на този фукльо. Но по-голямата опасност е наближаващата война и аз трябва на всяка цена да спечеля малко време за теб и за Черния кораб, за да го има поне още петдесет години! Трябва ми време, за да реша чия страна да взема — на Торанага или на Ишидо. Ти нищо не разбираш от нашите проблеми, Ферейра, от големия залог, поставен на карта, от несигурността на нашето положение тук и опасностите, които ни очакват на всяка крачка.