При нормални обстоятелства никой даймио, нито дори Торанага, не би се осмелил да прави подобно предложение на член на императорския двор, защото това оскърбяваше и отнемаше прерогатива на по-висшестоящ — в случая Съвета на регентите — и веднага щеше да бъде изтълкувано като предателство, каквото всъщност беше. Но Торанага знаеше, че вече, така или иначе, е осъден за предателство.
Утре Ишидо и съюзниците му ще тръгнат срещу мен. Колко ли време ми остава? Къде да се състои решаващата битка? При Одавара? Победата зависи само от момента и от мястото, а не от броя на сражаващите се. Съотношението на силите ще бъде най-малко три към едно в тяхна полза. Но това няма значение — важното е, че Ишидо ще излезе от крепостта Осака! Марико се измъкна оттам. В играта за власт пожертвувах царицата си, но затова пък Ишидо загуби два топа.
Така е. Ала в последната игра ти загуби повече от една царица. Загуби и един кораб. Пионката може да стане царица, но не и кораб!
Спуснаха се в бърз тръс, от който им се раздрусаха кокалите. Под тях блесна морето. Завиха още веднъж и ето го село Йокохама и обгорелите останки там, до самия бряг. Видя платото със строения за преглед мускетен полк, въоръжени, на коне, с мускети, а до брега имаше още самураи, също така добре въоръжени, на коне, строени в почетна стража край пътя, по който щяха да минат. В покрайнините на Йокохама селяните бяха коленичили в стройни редици и чакаха да го поздравят. Долу се виждаше също галерата и строените моряци начело с капитана си. От двете страни на пристана бяха извадени на пясъка рибарските лодки, подредени в спретнати редици, и той си помисли — да не забравя да направя забележка на Нага. Хубаво е, че е заповядал полкът да е готов за незабавно потегляне, но да докараш селяните от полето и рибарите от морето е просто безотговорност!
Той се обърна и извика на един самурай да каже на Бунтаро да избърза напред и да се погрижи за всичко.
— След това идете до селото и освободете всички селяни — да се върнат на работа. Да остане само кметът.
— Да, господарю.
Самураят пришпори коня и се впусна в галоп да изпълни заповедта. Торанага бе наближил достатъчно платото и различаваше вече хората. Ето ги Анджин-сан, Ябу, Кири и Садзуко. Радостната му възбуда нарасна.
Бунтаро препускаше надолу с огромния си лък и двата колчана на гърба, следван от шест самурая. Свиха встрани от пътя и излязоха на платото. Първият, който видя, беше Блакторн и лицето му веднага се изкриви от омраза. В следващия миг дръпна юздите и внимателно се огледа. С лице към полка бе издигната покрита платформа с една-единствена възглавничка. Наблизо имаше втора, по-малка и по-ниска. Под нейния навес чакаха Кири и Садзуко. Ябу като старши офицер бе застанал начело на полка. От дясната му страна беше Нага, а от лявата — Анджин-сан. Всичко изглеждаше в пълен ред и Бунтаро махна на основната колона да се приближи. Авангардът веднага потегли в тръс, слезе от конете си и се пръсна из платото да охранява платформите. Чак тогава се приближи и Торанага. Нага вдигна високо бойното знаме и четири хиляди гърла изреваха мощно:
— Торанага-а-а!
И се поклониха едновременно.
Ала Торанага не отвърна на поздрава им. Застанал мълчаливо, той внимателно се оглеждаше. Забеляза, че Бунтаро гледа Анджин-сан прикрито, изпод вежди. Ябу бе препасал меча, който той му подари, но изглеждаше притеснен. Поклонът на Анджин-сан беше съвършен, а дръжката на меча му беше отчупена. Кири и най-младата му наложница бяха коленичили, с длани върху рогозките, със смирено сведени глави. За миг погледът му омекна, но веднага след това изгледа неодобрително полка. Всички продължаваха да стоят, сведени в поклон. Не им се поклони, а само кимна кратко с глава и усети тръпката, която премина през самураите, докато се изправяха. Добре, каза си той и пъргаво скочи от коня си, доволен, че ги е страх от неговата мъст. Един самурай пое юздите и отведе коня, а той обърна гръб на полка и изпотен като всички тях от топлото влажно време, отиде при жените си.