— Да се разведе? Години наред ви влудяваше, години наред вие се отнасяхте отвратително с нея. Я си спомнете как постъпихте с дойката и дамите й! Казах ви изрично, че ми е крайно необходима, за да превежда на Анджин-сан, а вие въпреки това си изтървахте нервите и я пребихте от бой! За малко дори да я убиете, така ли беше?
— Да, моля за извинение.
— Значи, беше дошъл моментът да сложим край на тази женитба. Затова заповядах да се прекрати. Още тогава.
— Тя ли помоли за развод?
— Не. Аз така реших и заповядах. Марико-сан ме помоли обаче да оттегля заповедта си. Отказах. Тогава тя каза, че по-скоро ще извърши сепуку без мое съгласие, отколкото да допусне да бъдете посрамен по този начин. Наредих й да се подчинява. Тя отказа. Жена ви ме принуди мен, законния си господар — продължи Торанага сърдито, — да оттегля заповедта си за момента и да я издам отново чак след Осака, като и двамата знаехме, че Осака означаваше нейната смърт. Сега разбрахте ли?
— Да, разбрах.
— А в Осака Анджин-сан спаси честта й и честта на моите жени и на най-малкия ми син. Ако не беше той, и те, и всички други заложници щяха да са все още в Осака, а аз сега да съм мъртъв или в ръцете на Икава Джикю — най-вероятно окован във вериги като най-обикновен престъпник.
— Моля да ме извините… но защо го е направила? Тя ме ненавиждаше. Защо тогава е отложила развода? Може би заради Саруджи?
— Заради честта ви. Така разбираше дълга си. Жена ви беше толкова загрижена за вашата чест — дори след смъртта си, — че споразумението ни гласеше всичко да остане между нас тримата. Никой друг да не знае — нито Анджин-сан, нито синът й. Никой — нито дори християнският й изповедник.
— Какво…
Торанага отново му обясни. Най-сетне на Бунтаро му стана ясно и той го освободи. Настъпи дългоочакваният момент, когато можеше да стане и да се разкърши, изтощен от всичко, което бе свършил, откак пристигна. Слънцето все още беше високо в небето, макар че беше вече следобед. Умираше от жажда. Прие чаша студен чай от личния си телохранител и отиде да се разходи по брега. Свали прогизналото си от пот кимоно и влезе в морето да поплува. Водата беше чудесна и се усети освежен. Поплува и под вода, но не се задържаше дълго под повърхността, за да не тревожи телохранителите си. Полежа и по гръб, загледан в небето, събирайки сили за дългата нощ, която му предстоеше.
Ах, Марико, мислеше той, каква прекрасна жена си ти! Да — си, защото съм сигурен, че ще живееш вечно. Дали си при твоя християнски бог в християнския си рай? Надявам се, че не. Иначе много жалко. Надявам се, че духът ти просто изчаква четиридесетте дни на Буда, за Да се прероди някъде тук. Ще се моля да попаднеш в моето семейство. Моля те. Само че нека пак да си жена, а не мъж. Не можем да си позволим да бъдеш мъж. Прекалено си прекрасна, за да се прахосаш като мъж.
Той се усмихна. В Анджиро всичко се бе случило точно така, както го предаде на Бунтаро, с едно изключение — тя не го помоли да оттегли заповедта си.
— И как би ме принудила да направя нещо, което не желая? — попита той небето. Но тя наистина го помоли най-почтително и коленопреклонно да не обявява публично развода, преди да се е завърнала от Осака. Сигурно щеше да извърши сепуку, ако й бях отказал, каза си той. Щеше да настоява. Да, щеше да настоява и това би погубило всички. Като се съгласих предварително, аз просто си спестих излишни неприятности, а на нея — излишен срам и излишни спорове. А като продължавам да държа развода в тайна — както тя би искала, убеден съм в това, — печелят всички. Радвам се, че се съгласих с нея, каза си той доволно и се засмя гръмко. Лека вълна го преобърна и той се нагълта със солена вода.
— Добре ли сте, господарю? — разтревожи се телохранителят му, който плуваше наблизо.
— Да, разбира се. — Торанага се закашля отново, плю и си каза: така ти се пада, друг път не бъди толкова самодоволен. Втора грешка за днес. Погледна към овъглените останки на кораба и извика на телохранителя: — Хайде да се състезаваме!
Състезание с Торанага значеше истинско състезание. Веднъж един от генералите му нарочно се остави да бъде победен — с надеждата да спечели благоволението му. Тази грешка му струваше скъпо.
Телохранителят спечели, Торанага го поздрави и се хвана за една от гредите на „Еразъм“, изчака да се нормализира дишането му и започна да оглежда кораба с огромно любопитство. Спусна се под вода да види и кила. Когато задоволи интереса си, излезе на брега и се прибра освежен в лагера.