— Да, господарю.
— Добре. Иди го извикай.
Само след минута-две високият слаб свещеник се зададе по пътеката, осветена от факлите. Изпитото му лице беше набраздено от дълбоки бръчки, но в черната му коса не се виждаше нито един бял косъм. Торанага изведнъж ясно си спомни Йокосе.
— Търпението е от много голямо значение, нали, Цуку-сан?
— Да, при всички обстоятелства. Но защо ми казвате това, господарю?
— Нищо, спомних си Йокосе. Сега всичко е тъй различно от тогава, а беше толкова наскоро.
— Да, така е. Неведоми са пътищата господни, господарю. Много съм доволен, че все още сте на ваша територия.
— Искали сте да се срещнете с мен? — попита Торанага, като си вееше с ветрилото и тайно завиждаше на свещеника, че нямаше корем и имаше дарба за езици.
— Исках само да се извиня за случилото се.
— Какво ви каза Анджин-сан?
— Безброй сърдити думи и обвинения, че аз съм му бил подпалил кораба.
— Това вярно ли е?
— Не, господарю.
— Кой тогава?
— Пожарът беше причинен от стихийно природно бедствие. Извила се буря и корабът се запалил.
— Не, природата няма нищо общо е това. Значи, твърдите, че нито вие, нито свещениците, нито кой да е християнин има пръст в пожара?
— О, не, господарю, имам пръст в тази работа. Толкова много молитви прочетох! Кълна се В Христа — според мен корабът беше оръдие на сатаната. Многократно съм го повтарял. Знам, че вашето мнение е различно и отново моля за прошка, задето ви се противопоставям в това отношение. Но нищо чудно стихията и бедствието да са помогнали, а не да са навредили.
— Нима? По какъв начин?
— Делегатът-посетител вече не е с раздвоено внимание и ще може да се съсредоточи върху Кияма-сама и Оноши-сама.
— Тези приказки съм ги чувал и преди — сряза го Торанага. — Каква действителна помощ може да ми окаже главният християнски жрец?
— Господарю, имайте доверие на… — започна Алвито, но промени решението си и продължи искрено: — Моля да ме извините, но аз чувствувам с цялото си сърце, че ако се доверите на господа бог, той неминуемо ще ви помогне.
— Доверявам му се, но най-много доверие имам на Торанага. А междувременно разполагам със сведения, че Ишидо, Кияма, Оноши и Дзатаки са свикали войските си. Ишидо ще излезе срещу мен с триста-четиристотин хиляди души.
— Делегатът-посетител изпълнява поетото към вас обещание, господарю. В Йокосе трябваше да ви докладвам за неуспеха му, но сега има голяма надежда.
— Голата надежда няма да ми помогне срещу мечовете.
— Да, но с божията помощ може да се победи и най-многобройният враг.
— Да, ако бог съществува. — Гласът на Торанага се изостри още повече. — За каква надежда ми говорите?
— Не знам с точност, господарю. Но нали Ишидо излиза да се бие срещу вас? И напусна крепостта Осака. Това не е ли пак божия воля?
— Не е. Но, значи, разбирате какво означава това негово решение?
— 0, да, много добре. И съм убеден, че и Делегатът-посетител също разбира.
— Нима твърдите, че това е негово дело?
— О, не, господарю. Но все пак е факт.
— Не е изключено Ишидо да промени решението си и да назначи Кияма за главнокомандуващ, а той самият да се укрие в Осака и да пусне срещу мен Кияма и наследника.
— На този въпрос не мога да отговоря, господарю. Но ако Ишидо напусне Осака, това ще е истинско чудо, нали?
— Нима твърдите най-сериозно, че за това също има заслуга вашият християнски бог?
— Не. Но може да има. Аз твърдо вярвам, че нищо не може да се случи без негово знание.
— Дори и след смъртта си не научаваме нищо за съществуването на какъв да е бог.
— И Торанага добави рязко: — Разбрах, че Делегатът-посетител е напуснал Осака.
С удоволствие забеляза как през лицето на Цуку-сан премина сянка. Тази новина я научи същия ден, когато тръгна от Мишима.
— Да — отвърна свещеникът, леко уплашен. — Замина за Нагасаки, господарю.
— За тържественото погребение на Тода Марико-сама, нали?
— Да. Ах, господарю, вие всичко знаете. Ние сме глина върху грънчарско колело, което вие въртите.
— Не е вярно. И мразя празните ласкателства. Нима забравихте?
— Не, господарю, моля да ме извините. Не исках да ви лаская. — Алвито беше още повече нащрек, съвсем посърнал. — Имате ли нещо против специалната литургия в памет на Тода-сама, господарю?