— Безразлично ми е. Тя беше изключителна личност и примерът й заслужава всички възможни почести.
— Да, господарю. Благодаря ви. Делегатът-посетител ще остане доволен. За него службата е от голямо значение.
— Разбира се. Тъй като тя беше мой васал и християнка, примерът й няма да остане незабелязан от останалите християни. Или от онези, които възнамеряват да се покръстят. Така ли е?
— Убеден съм в това. Пък и как може да остане незабелязан? Напротив — тя заслужава големи почести за саможертвата си.
— Защото е дала живота си, за да живеят други ли? — кратко попита Торанага, без да споменава думите сепуку или самоубийство.
— Да.
Торанага се усмихна вътрешно. От вниманието му не убягна фактът, че Цуку-сан нито веднъж не спомена другото момиче — Ачико Кияма. Нито дума за нейната храброст, смърт или погребение, което също щеше да бъде много тържествено.
— Значи, не знаете кой е заповядал или подпомогнал опожаряването на моя кораб? — остро запита той.
— Не, господарю. Освен да съм допринесъл с молитвите си — друго не знам.
— Разбрах, че строежът на църквата ви в Йедо напредва добре.
— Да, господарю. Още веднъж ви благодаря.
— Е, Цуку-сан, надявам се, че усилията на върховния жрец на християните скоро ще се увенчаят с успех. Но се нуждая от нещо повече от надежда и освен това имам добра памет. А сега ще ви помоля да ми послужите като преводач. — Торанага веднага усети как свещеникът настръхна. — Няма от какво да се страхувате.
— Не се боя от него, господарю. Моля да ме извините — просто не ми се иска да съм близо до него.
Торанага се изправи.
— Ще ви помоля да се отнасяте с уважение към Анджин-сан. Неговата храброст изигра огромна роля и той не един път е спасявал живота на Марико-сама. Освен това сега не е на себе си — и има защо. Загубата на кораба… нали разбирате?
— Да, да, много съжалявам.
Торанага тръгна пред него по брега, а телохранителите им осветяваха пътя с факли.
— Кога ще получа доклада на главния ви жрец за инцидента с пренасянето на пушките?
— Веднага щом получим необходимите данни от Макао.
— Моля да му предадете, че желая да ускори проучването си.
— Да, господарю.
— И кои са били въпросните даймио-християни?
— Дори и да е имало замесени даймио, господарю, на мен това не ми е известно. Моля да ме извините.
— Жалко, че не знаете нищо по въпроса, Цуку-сан. Това би ми спестило много време. На доста даймио би им било интересно да научат истината за този случай.
Ех, Цуку-сан, мислеше Торанага. Че знаеш — знаеш, и стига да поискам, бих могъл да те притисна. Ще се гърчиш и ще се извиваш като змия, но в края на краищата, като ти заповядам да се закълнеш в християнския си бог, ще ми кажеш: „Кияма, Оноши и може би Харима.“ Но не е дошъл моментът. Поне засега. Не е дошъл моментът да разберете, че според мен вие, християните, нямате нищо общо с пожара на кораба. Нито Кияма, нито Харима, нито дори Оноши. Всъщност съм сигурен. Но не е било и божие дело. Беше дело на Торанага.
Точно така! Защо? — ще попитате вие.
Кияма много мъдро отхвърли предложението, което му направих в писмото, предадено му от Марико. Трябваше му доказателство за моята искреност. А какво можех да му дам освен кораба и варварина? Какво можех да му предложа от нещата, които вдъхваха ужас на вас, християните? Очаквах, че може да загубя и кораба, и варварина, макар че загубих само кораба. Днес в Осака мои посредници ще предадат на Кияма и на главния ви жрец, че това е безвъзмезден подарък от мен, доказателство за моята искреност, за това, че нямам нищо против християнската църква, а само против Ишидо. Добро доказателство, нали?
Да, но ще можеш ли изобщо да имаш някога доверие на Кияма? — ще попитате, и то с право.
Не. Но Кияма е преди всичко японец и след това християнин. А вие непрекъснато забравяте това. Кияма ще повярва на моята искреност. Подаръкът ми е абсолютен — като примера на Марико и храбростта на Анджин-сан.
Как подпалих кораба ли? — ще попитате може би.
Какво значение има това за вас, Цуку-сан? Стига ви фактът, че съм го сторил. И никой не го знае освен мен, няколко много доверени хора и самият подпалвач. Кой е той ли? Ишидо използува нинджа, защо и аз да не направя същото? Аз обаче наех само един и успях. А Ишидо се провали.