— Глупаво е да се провалиш — произнесе той на глас.
— Моля, господарю? — стресна се Алвито.
— Глупаво е да не се потули подобна тайна. Имам пред вид пренасянето на мускетите — рязко каза Торанага. — И освен това да се подстрекават даймио-християни на бунт срещу законния им господар тайко. Така ли е?
— Да, господарю, прав сте.
— Знам, че съм прав, Цуку-сан.
Торанага остави разговорът да замре, тъй като Цуку-сан очевидно беше силно възбуден и вече готов да превежда.
Стигнаха брега и Торанага пак вървеше уверено напред в тъмнината, забравил за силната си умора. Като минаваха покрай набучените глави, забеляза, че Цуку-сан се прекръсти уплашено, и си помисли: колко е глупаво да бъдеш суеверен… а също и да не се боиш от нищо.
Васалите на Анджин-сан вече бяха наскачали и му се кланяха — много преди Торанага да наближи. Но не и Анджин-сан. Той не помръдна — продължи да седи с поглед, втренчен навътре в морето.
— Анджин-сан! — внимателно го повика Торанага.
— Да, господарю… — Блакторн излезе от унеса си и се изправи на крака. — Извинете, искате да говорим сега?
— Да, ако обичате. Водя Цуку-сан, защото искам да се разберем добре. Разбирате ли? Бързо и ясно.
— Да. — Торанага забеляза в светлината на факлите колко са неподвижни очите на Анджин-сан и че е изтощен до крайност. Погледна към Цуку-сан. — Дали разбра какво му казах?
Свещеникът заговори и Торанага се заслуша в отвратителните звуци на този език. Анджин-сан кимна, но погледът му все така обвиняваше.
— Да, господарю — отвърна свещеникът.
— А сега започнете да превеждате както преди. Само това, което казвам. Слушайте, Анджин-сан, доведох Цуку-сан, за да можем да разговаряме бързо и без да губим смисъла на нито една дума. Това е тъй важно за мен, че ви моля да имате търпение. Струва ми се, че това е най-добрият начин.
— Да, господарю.
— Вие, Цуку-сан, се закълнете първо във вашия християнски бог, че нито дума от разговора ни няма да излезе от вашата уста. Като на изповед. Също толкова свещена клетва. Много е важно.
— Но, господарю, това не е…
— Направете го! В противен случай завинаги ще оттегля подкрепата си от вас и от църквата.
— Добре, господарю. Кълна се в бога.
— Така, благодаря ви. Обяснете му сега какво си казахме. — Алвито се подчини и чак тогава Торанага се отпусна върху пясъка и замаха с ветрило да отпъди нахалните нощни насекоми. — А сега, Анджин-сан, моля ви да ми разкажете какво се случи в Осака.
Блакторн започна колебливо, но умът му постепенно взе да се освобождава от всичко изживяно и думите рукнаха като порой. Отец Алвито едва успяваше да превежда. Торанага го слушаше мълчаливо, без да го прекъсне нито веднъж, и само от време на време, когато беше необходимо, изръмжаваше окуражително, но ненатрапчиво. Беше чудесен слушател.
Блакторн свърши едва призори. Торанага научи всичко, каквото можеше да научи. Всичко, което Анджин-сан можеше да му каже — поправи се той. Свещеникът също го научи, но Торанага беше убеден, че в тези сведения няма нищо, което католиците или Кияма можеха да използуват срещу него или Марико, или дори срещу Анджин-сан, който вече не обръщаше никакво внимание на свещеника.
— Значи, сте сигурен, че португалският капитан щеше да ви изгори жив?
— Абсолютно съм сигурен. Ако не беше езуитът. В неговите очи аз съм еретик, а се смята, че огънят пречиства по някакъв начин душата.
— А защо ви спаси Делегатът-посетител?
— Не знам. Нещо във връзка с Марико-сама. Без кораба си аз не мога да им навредя. Те и сами щяха да се сетят, но тя, изглежда, ги е подучила как да го сторят.
— Как Така? Какво може да знае тя за подпалването на кораби?
— Не мога да ви кажа. Нинджа нали успяха да проникнат в крепостта? Значи, могат да проникнат и тук. Пожарът на кораба ми беше саботаж и нищо друго! Тя е била при Делегата-посетител в деня на своята смърт. Според мен му е казала как да подпали „Еразъм“ — в замяна на моя живот.
— Грешите, Анджин-сан. Благодаря ви, Цуку-сан — освободи Торанага свещеника. — Благодарен съм ви за услугата. Моля ви сега да отидете да си починете.
— Да, господарю, благодаря. — Алвито се поколеба. — Извинявам се за поведението на нашия капитан. Хората се раждат грешни и повечето живеят в грях, макар да са християни.