Да. Корабът ми ще прилича на нея, реши той. Спретнат, миниатюрен и съвършен като острие на меч, изработено от Йошитомо. По-добър от него няма да има на света, да не говорим каква опасност ще представлява за някои… Догодина ще плячкоса стоки, които ще надвишават двадесет пъти собственото му тегло, също като Марико в Осака, и моят кораб ще прогони врага от Азия. А по догодина и една година по-късно ще се появя с него по Темза и право в Лондон, натоварен със злато и пребродил седемте морета.
— Ще го назова „Благородната дама“ — произнесе той на глас.
Глава шестдесет и първа
Два дни по-късно Торанага проверяваше в ред ли е седлото му. Сръчно накара коня да коленичи, да се отпусне, да разхлаби мускулите на стомаха си, докато той пристегна каиша с още две дупки. Отвратително животно! — ругаеше той наум. Презираше конете заради подлите номера и злонравието им. Та това съм аз — Йоши Торанага-но-Чикитада-но-Миновара, а не някое празноглаво хлапе! Изчака малко и отново накара коня да клекне. Той изпръхтя недоволно, раздрънка юздата си, ала Торанага все пак успя да затегне седлото.
— Добре, господарю, много добре — възхитено се обади водачът на ловците — човекът, който щеше да направлява и да съгласува действията на участниците в лова. Беше кокалесто старче — здраво и изпитано като стар меч. — Повечето биха се задоволили от първия път.
— И тогава седлото ще се хлъзне, глупакът ще бъде хвърлен на земята и нищо чудно дори да си строши гръбнака, така ли е?
Самураят се засмя.
— Да, и напълно заслужено.
Около тях в конюшнята се бяха струпали телохранители и соколари с качулатите си соколи. Любимата соколица на Торанага — Тецу-ко — беше поставена на най-видно място, а до нея беше Кого — другата соколица, в сравнение с която Тецу-ко изглеждаше невзрачна, а златистите й безмилостни очи оглеждаха втренчено всеки и всичко.
Нага спря коня си до тях.
— Добро утро, татко.
— Добро утро, синко. Къде е брат ти?
— Судара-сама чака в лагера, господарю.
— Добре. — Торанага се усмихна на младото момче и понеже много го обичаше, дръпна го настрани. — Чуй, синко, недей да, идваш на лов, а ми напиши заповедта за обявяването на бойните действия. Като се върна, да е готова за моя подпис.
— Ох, татко! — възкликна Нага и щеше да се пръсне от гордост за оказаната му чест — да поеме хвърлената от Ишидо ръкавица и собственоръчно да напише решението на вчерашния военен съвет, който постанови войските на Торанага да потеглят към проходите. — Благодаря ви, много ви благодаря.
— Второ — продължи Торанага. — Заповядвам мускетният полк да потегли утре призори за Хаконе. Днес следобед от Йедо пристига обозът с багажа. Искам да надзираваш работата и да следиш всичко да бъде както трябва.
— Да, обезателно. Кога ще започне войната?
— Много скоро. Снощи получих сведения, че Ишидо и наследникът са напуснали Осака и са отишли да направят преглед на войските си. Така че всичко е решено. Връщане назад няма.
— Простете ми, моля ви, че не мога да литна като Тецу-ко за Осака и да го убия и него, и Кияма, и Оноши, и да реша всичко веднъж за винаги, та да си нямате неприятности.
— Благодаря ти, синко. — Торанага не си направи труда да му разясни какви чудовищни проблеми трябва да се решат, преди да има възможност да ликвидира враговете си. Огледа се — всички соколари бяха готови. Също и телохранителите. Извика при себе си водача на ловците. — Отивам до лагера, а оттам ще тръгнем по крайбрежния път на четири ли северно.
— Но викачите са вече в планините… — Водачът се опита да преглътне недоволството си и да се съвземе. — Моля ви да ме извините, господарю… Сигурно съм ял нещо развалено…
— Виждам. Може би ще трябва да прехвърлите отговорностите си на някой друг. Изглежда, хемороидите ви пречат да мислите.
Ако ловът не беше само претекст за Торанага, щеше да го смени веднага с друг самурай.